Ала успях да се наслаждавам на това чувство само няколко секунди. Проехтяха изстрели. Излетях от кабинета, завих зад ъгъла и видях двама агенти да лежат на пода. Слава богу, бяха живи.
— Появи се бодигардът и стреля — простена този, който лежеше по-близо до мен. — Двамата с Манинг изтичаха на горния етаж.
Забързах нагоре по стълбите, следван по петите от Нед Махони. Защо Вълка ще се качи горе? Това нямаше смисъл. Към нас се присъединиха още неколцина агенти. Претърсихме всички стаи. Нищо! Нямаше следа от руснака и бодигарда му. Но защо бяха избягали на горния етаж?
Двамата с Махони претърсихме внимателно още веднъж всичките стаи на втория и третия етаж. Пристигнаха и полицаи от местното полицейско управление, които ни помогнаха.
— Не виждам как би се измъкнал оттук — чудеше се Нед. Двамата се бяхме спрели в коридора, озадачени и разочаровани.
— Тук някъде трябва да има изход. Хайде да огледаме още веднъж.
Върнахме се назад по коридора, като проверявахме няколкото стаи за гости. В другия край имаше още една стълба, вероятно аварийна. Вече я бяхме огледали. Но тогава се сетих за една малка подробност, която бях подминал.
Забързах надолу към първата площадка, където имаше прозорец с широк перваз, а под него — малко канапе. Беше точно така, както си го спомнях. С тази разлика, че на пода бяха паднали две малки възглавнички. Повдигнах горната част на канапето и пред очите ми зейна отвор, който водеше нанякъде.
Нед Махони възкликна високо — беше видял откритието ми. Това бе пътят за бягство на Вълка.
— Да проверим накъде извежда — предложих и се вмъкнах в отвора. Отстрани имаше десетина тесни дървени стъпала. Махони осветяваше с фенерче, докато се спусках надолу.
Разбрах как се бяха измъкнали — един прозорец пред мен зееше отворен. Само на няколко метра под него се виждаше водата.
— Те са в крайбрежния канал — извиках на Нед.
— Те са във водата!
103.
Присъединих се към трескавото претърсване на крайбрежния канал и близкия район, но вече бе почти тъмно. Двамата с Махони проверихме тесните алеи на имението. После подкарахме автомобила покрай булеварда „Лас Олас“ с надеждата, че някой може да е видял двама мъже в мокри дрехи. Но никой не бе зърнал Вълка или бодигарда му.
Не можех да се откажа. Върнах се обратно до именията в Исла Баия. Нещо не беше наред. Как така никой не бе срещнал двамата мъже, отговарящи на описанието? Питах се дали не са имали водолазни костюми, скрити в нишата на мазето. И доколко грижливо Вълка бе планирал бягството си? Какви предпазни мерки беше взел?
Сетне мислите ми се понесоха в друга посока: Той беше арогантен и безстрашен. Не вярваше, че ще можем да го открием и да дойдем тук да го заловим. Той не бе планирал бягството си! Значи може би още беше в Исла Баия.
Исках да споделя предположенията си с момчетата от ОСЗ, но те вече бяха плъзнали из именията. Към агентите от Бюрото се бяха присъединили и местни полицаи, които претърсваха разкошните резиденции във Форт Лодърдейл.
Нямаше да се откажа. Нямаше да позволя на хората да се оттеглят. Но не открихме Вълка, нито пък някой, който да го е видял, в Исла Баия.
— Нищо ли няма, никаква следа? — попитах Махони.
— Нищо — въздъхна той. — Намерихме само един изгубен кокер шпаньол.
— Знаем ли на кого е кучето?
— Не, но ще проверя — отвърна уморено Нед.
Отдалечи се и се върна след няколко минути.
— Собственост е на семейство Дейвис, живеят в другия край на улицата. Ще им занесем кучето. Доволен ли си?
Поклатих глава.
— Не. Хайде двамата да го върнем — предложих му. — Семейството в дома си ли е?
— Струва ми се, че не. Цялата къща е тъмна. Хайде стига, Алекс! Исусе, това е безнадеждно! Хващаш се за сламка. Паша Сорокин изчезна.
— Вземи кучето. Отиваме в къщата на Дейвис.
104.
Бяхме се запътили към къщата на семейство Дейвис с кафяво-белия кокер шпаньол, когато се получи съобщение по радиостанцията: Двама подозрителни мъже. Насочили са се към булевард „Лас Олас“. Забелязаха ни. По следите им сме.
С Махони бяхме само на няколко пресечки от търговския район и след минути се озовахме на мястото. Кокер шпаньолът лаеше на задната седалка. Полицейските патрулни коли на Форт Лодърдейл и седаните на ФБР вече бяха образували стегнат обръч около магазина за дрехи на „Геп“. Пристигаха още полицейски коли, сирените им виеха в нощта. Улицата беше доста оживена и местните полицаи се затрудняваха да спрат пешеходния поток.