Както и да е, трябваше да се запозная с доста неща и се надявах да свикна с кабинета си, който бе 3,5 на 4,5 метра, при това почти празен. Мебелировката имаше вид на взета назаем от Сметната палата: бюро, стол и шкаф за документи с голяма шифрована ключалка. На закачалката се кипреше черната ми бронежилетка и синьото найлоново яке за акции. Офисът гледаше към Пенсилвания Авеню, което беше доста ободряващо.
Малко след два следобед телефонът ми иззвъня, всъщност това беше първото обаждане в новия ми кабинет. Беше Тони Удс.
— Настани ли се? — попита той. — Нуждаеш ли се от нещо?
— Оправям се, Тони. Всичко е наред. Благодаря за любезността.
— Добре. Алекс, след около час ще напуснеш града. Получихме информация за Вълка в Бруклин. Стейси Полак ще дойде с теб, значи работата е дебела. Ще излетиш от Куонтико в петнайсет часа. Тази операция още не е приключила.
Обадих се вкъщи, събрах документацията за Вълка, грабнах пътната си чанта, която ми бяха казали да държа винаги готова в офиса си, и се запътих към гаража. Пет минути по-късно дойде и Стейси Полак.
Шофираше тя и за по-малко от половин час стигнахме до частното летище на Куонтико. По пътя Стейси ми разказа всичко за следата в Бруклин. Предполагаше се, че истинският Вълк е бил забелязан в Брайтън Бийч. Поне не се бяхме отказали да го търсим.
Един от черните хеликоптери „Бел“ беше зареден с гориво и ни очакваше. Двамата излязохме от седана и закрачихме към хеликоптера. Небето беше яркосиньо, осеяно с бели облачета.
— Хубав ден за катастрофа — засмя се Стейси.
Един изстрел проехтя откъм гората зад нас. Бях отметнал глава назад, смеейки се на шегата й, когато видях как куршумът я улучи и бликна кръв. Съборих я на земята и я закрих с тялото си.
По пистата затичаха агенти. Един от тях стреля в посоката, откъдето бе проехтял изстрелът. Двама приближиха към нас, а останалите се юрнаха към гората. Лежах върху Стейси и се надявах да не е мъртва. Питах се дали куршумът не беше предназначен за мен.
Никога няма да заловиш Вълка, той ще те залови. Паша Сорокин ми го бе казал във Флорида. Сега предупреждението се сбъдваше.
Спешната оперативна среща, свикана през онази вечер в Хувър Билдинг, беше най-емоционалната от всички, на които съм бил свидетел досега в Бюрото. Стейси Полак беше жива, но състоянието й продължаваше да е критично. Повечето агенти изпитваха огромно уважение към нея и не можеха да повярват, че тъкмо тя е била мишената. Двамата със Стейси бяхме на път за Ню Йорк, за да проверим сведенията за Вълка. Сега той беше главният заподозрян за стрелбата. Но дали му бяха помогнали? Дали имаше свой човек в Бюрото?
— Другата лоша новина е — каза Рон Бърнс на групата, събрала се през онази нощ, — че следата в Брайтън Бийч се оказа лъжлива. Вълка не е в Ню Йорк и очевидно напоследък не е бил там. Въпросите, на които трябва да си отговорим, са следните: Знае ли той, че го преследваме? И ако знае, откъде е научил? Дали един от нас му е казал? Обещавам ви, че няма да пощадим сили и ресурси, за да намерим отговорите.
След срещата аз бях от агентите, поканени в по-тесен кръг в заседателната зала на директора. Настроението на всички продължаваше да е унило, но в същото време примесено с гняв. Бърнс отново взе думата. Той изглеждаше силно разстроен от стрелбата по Стейси Полак.
— Когато казах, че ще унищожим онова руско копеле, не говорех празни приказки. Веднага сформирах един НВЦ отряд, който да го преследва и залови. Сорокин каза, че Вълка ще ни нападне, и той го направи. Сега ние ще го погнем с всички ресурси, с които разполагаме.
Присъстващите закимаха в знак на одобрение. Бях чувал слухове за съществуването на НВЦ отряди в Бюрото, но не бях сигурен дали са истински или не. Знаех и какво означаваше съкращението: На Всяка Цена. Точно това имахме нужда да чуем в този момент: НВЦ.
110.
Имах чувството, че всичко се развива твърде бързо, сякаш излизаше от контрол. Може би това беше най-точното определение: случаят излизаше от нашия контрол — Вълка владееше положението.
Две вечери по-късно ми позвъниха у дома. Беше три и петнайсет след полунощ.
— Дано да имаш добра причина — изръмжах в слушалката.