— Не е добра, Алекс. Адът се отприщи. Това е война. — Обаждаше се Тони Удс и звучеше безкрайно уморен.
— Каква война? Кажи ми какво се е случило? — бързо се разсъних аз.
— Обадиха ми се от Тексас само преди няколко минути. Лорънс Липтън е мъртъв. Очистили са го в килията му.
— Как? Нали ние го охранявахме? — недоумявах аз.
— Двама агенти са убити заедно с него. Той го предсказа, нали?
Настана кратка тишина, след което Удс продължи с нисък глас:
— Алекс, те са се добрали и до семейството на Липтън. Всички са мъртви. Хората от ОСЗ пътуват към къщата ти, към тази на директора и дори на Махони. Всички, които са работили по този случай, се смятат за застрашени.
Това ме накара да скоча от леглото. Извадих своя глок от шкафчето, което държах заключено.
— Ще чакам момчетата от ОСЗ — казах на Удс, после забързах надолу по стълбите с пистолет в ръка.
Дали Вълка беше вече тук?
Няколко минути по-късно войната влезе в дома ми и въпреки че това бе един от отрядите на ОСЗ, не можеше да е по-страшно. Мама Нана стана и посрещна тежковъоръжените агенти на ФБР с гневен поглед и стиснати устни, но им предложи кафе. После двамата с нея отидохме да събудим децата колкото е възможно по-внимателно.
— Това не е правилно, Алекс. Не и в нашия дом — прошепна Нана, докато се качвахме горе при Деймън и Джени. — Все някъде трябва да се тегли чертата. Това е лошо.
— Знам, че е лошо. Просто всичко излезе извън контрол. Такъв е светът днес.
— И какво смяташ да правиш?
— В момента ще събудя децата, ще ги прегърна и целуна. И ще ги махна от тази къща за известно време.
— Освен за работата, мислиш ли и за себе си? — попита Нана, когато спряхме пред стаята на Деймън. Той вече беше буден и седеше в леглото.
— Татко?
Нед Махони приближи зад мен.
— Алекс, може ли само за секунда?
Какво правеше той тук, какво още се бе случило?, помислих си с тревога.
— Аз ще ги събудя и ще ги облека — каза Нана.
— Поговори с приятеля си.
С Махони се отдръпнахме встрани.
— Какво има, Нед? Не можеш ли да почакаш няколко минути?
— Копелетата нападнаха къщата на Бърнс, но всички са добре. Успяхме да стигнем навреме.
Втренчих се в очите му.
— А твоето семейство?
— Засега са в безопасност. Но трябва да го намерим и да го унищожим!
Кимнах.
— А сега ми позволи да приготвя децата.
Двайсет минути по-късно семейството ми бе съпроводено до очакващия го микробус. Те се качиха вътре като изплашени бегълци. Светът се превръщаше във военна зона — всеки град и село бяха потенциално бойно поле. Нито едно място не беше безопасно.
Малко преди да се кача в микробуса, зърнах фотограф, заел позиция на улицата срещу нашата къща. Явно снимаше евакуирането на семейството ми. Но защо?
Не бях сигурен откъде го разбрах, но изведнъж проумях със сигурност. Не беше от никакъв вестник. Усетих как в гърдите ми се надига гняв, примесен с отвращение: този човек работеше за адвокатката на Кристин.
111.
Следващите два дни щях да прекарам в Хънтсвил, Тексас — града, където се намираше федералният затвор, в който бе убит Лорънс Липтън, докато бе под специалната охрана на Федералното бюро. Никой там нямаше обяснение как са били унищожени Липтън и двамата агенти.
Това се бе случило през нощта. В неговата килия — нещо като малък апартамент, където е бил държан под охрана. Нито една от видеокамерите не бе записала посетители. Разпитите на служителите не навеждаха на никаква следа към евентуалния извършител. Костите на Липтън бяха натрошени. Замочит — отличителният знак на Червената мафия.
Същият метод бил използван миналото лято при убийството на италианския мафиот Агустино Палумбо. Според слуховете, палачът на Палумбо бил руски мафиот, вероятно Вълка. Престъплението било извършено в строго охранявания затвор във Флорънс, Колорадо.
На следващата сутрин пристигнах в Колорадо. Бях там, за да посетя един убиец — Кайл Крейг, който някога беше агент от ФБР и мой приятел. Кайл бе виновен за повече от десет убийства; той беше един от най-опасните психопати в историята. Аз го залових.
Срещнахме се в стаята за разпити в отделението за осъдените на смърт — в изолираното, строго охранявано крило на затвора. Кайл изглеждаше изненадващо добре. Последния път, когато го видях, беше болезнено слаб, с изпито и бледо лице, с дълбоки тъмни кръгове под очите. Сега бе напълнял с петнайсетина килограма, натрупал мускули. Запитах се какво бе дало надежда на Кайл да се върне енергично към живота?