За няколко секунди единственият звук, който се чуваше наоколо, беше зловещото бръмчене на витлата.
— Чисто е! — най-сетне извика един от нашите агенти. — Всички в хеликоптера са мъртви!
— Арестуван си! — изкрещя отново Махони на руснака по бельо. — Ти си Вълка. Ти си нападнал дома на директора, семейството му!
Но аз имах наум нещо друго. Наведох се към мъжа и прошепнах в ухото му:
— Кайл Крейг е виновен за това. — Исках да знае и може би някой ден да си отмъсти на Кайл.
Вероятно със замочит.
114.
Надявах се това наистина да е краят. Всички се надявахме. Същата сутрин Нед Махони отлетя за Куонтико, но аз прекарах деня в щабквартирата на ФБР в Долен Манхатън. Руското правителство разпрати протестни ноти навсякъде, където можеше, но Андрей Прокопиев остана задържан. Офисите на ФБР гъмжаха от правителствени чиновници от Министерството на външните работи. Дори няколко фирми от Уолстрийт протестираха срещу ареста. Не ми бе позволено отново да говоря с руснака. На него му предстоеше операция, но животът му не бе в опасност. Беше разпитван, но не от мен.
Към четири следобед Бърнс най-после ми позвъни в офиса, който временно заемах в Ню Йорк.
— Алекс, искам да се върнеш във Вашингтон — започна той без предисловия. — Полетът ти е уреден, очаквам те тук. — Това беше всичко, което ми каза.
Бърнс затвори, така че нямах възможност да му задам никакви въпроси. Беше очевидно, че няма и желание за това.
Около седем и половина пристигнах в Хувър Билдинг и ми беше казано да отида в залата за конференции на СИОЦ на петия етаж. Там ме очаквали. Но явно са бързали, защото срещата вече бе започнала. Рон Бърнс седеше пред дългата маса, което не беше добър знак. Всички изглеждаха напрегнати и уморени.
— Позволете ми да информирам Алекс за последното развитие на нещата — рече Бърнс, когато влетях. — Седни и си поеми дъх. Има малка изненада. Никой от нас не е особено щастлив, ти също няма да бъдеш.
Поклатих глава и стомахът ми се присви. Никак не харесвах малките изненади, достатъчно се бях напатил от тях.
— Руснаците за разнообразие решиха да ни сътрудничат — продължи Рон. — Те не отричат, че Андрей Прокопиев е свързан с Червената мафия. Наистина е така. От известно време самите те го наблюдавали. Надявали се да го използват, за да разбият контрабандата, идваща от Москва. Но… — Бърнс млъкна за миг, сякаш за да изпъне още повече нервите ми. — Но руснаците ни съобщиха, че Прокопиев не е мъжът, когото търсим. Сигурни са в това.
Почувствах се като смазан, не можех да помръдна.
Бърнс поклати глава и продължи:
— Те знаят как изглежда Вълка. В крайна сметка е бил в КГБ. Именно истинският Вълк е нагласил всичко, за да повярваме, че той е Прокопиев. Андрей Прокопиев е един от съперниците му в Червената мафия.
— Борят се кой да бъде руският кръстник ли?
— Руски или всякакъв друг…
Стиснах устни и поех дълбоко дъх.
— Знаят ли руснаците кой е истинският Вълк? Бърнс присви очи.
— Дори и да го знаят, няма да ни кажат. Поне засега. Може би те също се боят от него.
115.
Късно същата нощ седнах зад пианото на верандата. В главата ми се въртяха стихове от една поема на Били Колинс. Казваше се „Блус“. Тя ме вдъхнови толкова много, че съчиних мелодия към нея.
Изгубихме двубоя с Вълка. Често се случва в полицейската работа, ала никой не иска да си го признае. Загубата не беше съвсем пълна, тъй като спасихме няколко човешки живота. Открихме Елизабет Коноли и още двама души; Брендан Коноли беше в затвора. Заловихме Андрей Прокопиев. Ала, изглежда, изгубихме следите на най-големия бандит — поне засега. Вълка все още беше на свобода. Кръстникът можеше да прави каквото си пожелае, а това не вещаеше добро никому.
На следващата сутрин се прибрах рано от работа, за да посрещна Джамила Хюз, чийто самолет щеше да кацне на националното летище „Рейгън“. Както обикновено, докато я чаках, сърцето ми прескачаше от вълнение. Нямах търпение да видя Джам. Нана и децата бяха настояли да дойдат с мен на аерогарата. Малка проява на семейна солидарност.
Аерогарата беше пълна с хора, но наоколо изглеждаше сравнително тихо и спокойно, което навярно се дължеше на високите тавани. Семейството ми и аз стояхме на изхода на терминал А, близо до гишето за проверка. Видях Джам, децата също я зърнаха и започнаха да ме побутват. Тя беше облечена в черно от главата до петите и изглеждаше по-красива от всякога.