— Разбира се, че не. Но аз… е, сигурно един ден ще се омъжа и искам да знам какво мога да очаквам.
— Какво ще правя тогава без теб? — Въздъхна Мери и хубавите й черти се смекчиха. — Затова ли искаш да се омъжа повторно, за да се почувстваш свободна да се омъжиш и ти?
— Не казах, че искам да се омъжиш повторно, мамо, просто попитах дали си мислила по този въпрос?
Мери Кинкейд все още беше привлекателна жена, по слепоочията й едва-едва се забелязваха първите бели коси, а по красивото й лице ситните бръчици се забелязваха само около очите.
— Не знам, Моли. Никога не съм се замисляла сериозно за това.
— Мистър Хенсън ти хвърляше по някой поглед по време на неделната служба в църквата.
— Питал се е дали ризите му са вече готови — отвърна малко рязко Мери. — Нищо повече. А сега, да се залавяме отново за работа.
Моли разши шевовете, които свързваха двата ръкава на ризата на мистър Хенсън.
— Все още не си отговорила на другата част от въпроса ми.
— Каква друга част? — попита разсеяно Мери.
Моли въздъхна. Трябваше ли да се държи толкова безцеремонно с майка си? Не искаше да предизвика подозрение, но кого друг да попита?
— Как ще разбера, когато се влюбя?
Този път Мери не вдигна поглед от работата си.
— Просто ще разбереш — отвърна тя уверено.
Това не беше много задоволителен отговор. Моли се намръщи и продължи да боде с иглата в твърдия памучен плат.
— Когато този миг дойде — започна тя тихо, — ще се чувствам ли различно? Искам да кажа, ще чувствам ли промяна вътре в себе си?
Мери остави дрехата, която шиеше, в скута си и вдигна поглед.
— Моли Елмира Кинкейд, да не би някое от момчетата в Кингспорт да ти е завъртяло главата?
— Не, мамо — отвърна бързо Моли, отговорът й бе напълно убедителен. Благодари мислено на бога, че Улф не беше момче и не беше от Кингспорт. — Просто исках да знам.
— Любопитството не е хубаво качество за едно младо момиче. Може да ти докара много неприятности. — Последните думи Мери изрече със строг и назидателен тон и Моли разбра, че разговорът е приключил.
На светлината на огъня Моли махна и последните остатъци от погрешно направените бодове върху ризата и започна да шие отначало. Този път запази мислите си за себе си.
Обектът на мислите й бе единствено Улф Тревелиън. Лицето му без усилие изникваше пред погледа й — грубо изрязаните красиви черти, дълбоките зелени очи, гарвановочерната му коса, която непокорно падаше на челото му. Моли отново и отново си спомняше докосването на ръката му, лицето му, което за миг бе докоснала с пръсти. Леко загрубялата и топла кожа.
Само мисълта за него предизвика топлина по цялото й тяло и накара сърцето й отново да ускори ритъма си, както бе станало онзи следобед. Моли никога не бе ухажвана истински и със сигурност никога не бе изпитвала такова вълнение, когато си мечтаеше за някого, затова не бе сигурна как да си обясни чувствата към този мъж. В момента бе сигурна само в едно — на този свят нямаше друг мъж като Улф Тревелиън.
Когато Моли отново обърна внимание на работата си, забеляза, че е зашила ризата заедно с полата си и се зае да оправи грешката си, без да привлича вниманието на майка си.
Може би баба Кинкейд можеше да й обясни какво представлява любовта.
Улф бе впил невиждащ поглед в огъня, който без нужда бе запалил в тази топла нощ. Бе се отпуснал в любимото си кресло в своята спалня, наслаждаваше се на самотата си, на дебелата пура и на чашата с бренди.
Дните му започваха и свършваха по един и същ начин. Никога не се нуждаеше от повече от няколко часа сън през нощта, но обикновено по това време бе или заспал, или беше на път. Това, от което имаше нужда в момента, бе един спаринг-партньор и няколко рунда на боксовия ринг. Боксът през последните пет години се бе превърнал за него в начин да излее насъбраните яд и недоволство в един свят, където един мъж не можеше вече да изрази тези чувства по някакъв физически начин. Ездата в парка никога не бе му се струвала достатъчно изморителна, нито пък имаше достатъчно търпение, що се отнася до тениса, но един боксов мач в спортната зала на скъпия клуб, в който членуваше, бе достатъчен отново да се почувства в добра форма.
За сегашното си състояние можеше да вини единствено онова странно момиче Моли Кинкейд. Тя се бе настанила в съзнанието му и откакто я бе срещнал, не бе в състояние да мисли за нищо друго.
Улф изпъна крака и дръпна дълбоко от пурата. Жените обикновено бяха толкова предсказуеми, но не и Моли. Толкова ли бе привикнал към разглезените нюйоркски дами, че бе забравил какво представлява една истинска жена, или Моли наистина бе така неповторима и загадъчна, както изглеждаше?