— Казвал си ми неведнъж, че истински забавните неща в живота се намират извън пътя…
Улф се намръщи.
— Не ми припомняй.
Ванора непредпазливо навлезе в гората.
— Ванора! — извика Улф и момичето бързо се върна на пътя. — Дръж Адриана за ръка, докато стигнем до къщата.
Ванора се нацупи, но направи както й бе казано. Кой би казал, че Улф Тревелиън ще се превърне в такъв стриктен и грижовен баща?
Разбира се, Улф не се бе променил чак толкова много. След ден като този, след като се бе грижил за момичетата и ги бе наблюдавал през цялото време, той обикновено беше уморен, но когато всички в къщата заспяха, тогава идваше ред на една вълнуваща игра на Стрийп покер с Моли, която прогонваше умората му.
Както ставаше винаги.