— Мислех си… мислех си, че може да срещна подходящия мъж, когато му дойде времето. Да го погледна и в същия момент да разбера, че това е мъжът за мен.
— Това се случва само в приказките, Моли — прошепна баба Кинкейд. — Само в приказките.
Моли остана при баба си по-дълго, отколкото бе възнамерявала, и когато си тръгна, затича по пътеката колкото сили имаше. Трябваше да разнесе хляба на клиентите и да зашие някои дрехи. Може би този ден ще се справи по-успешно от предишния, когато бе изгубила часове с ризата на мистър Хенсън.
Но беше сигурна, че през нощта отново щеше да потъне в мечти, както всяка нощ, откакто бе срещнала Улф. Беше глупаво да играе онази игра, но толкова й се искаше да загуби. Как ли се чувства едно момиче, когато получава целувка от мъж? Това беше нещо, за което не можеше да попита майка си или баба си, но отчаяно искаше да разбере. Толкова просто щеше да бъде, ако бе помолила Улф да я целуне. Господи, какво ли щеше да си помисли за нея?
Ако Улф я целунеше, може би щеше да разбере дали това, което изпитваше към него, наистина е любов.
Моли почти бе излязла на пътя, когато дочу нещо. Някакъв шум, дълбоко в гората, шум, който не би трябвало да съществува. Вместо да хукне да бяга, Моли спря и се обърна с лице към тъмните сенки на гората по посока на звука. Не можа да види нищо друго, освен дървета и сенки, а в краката си — няколко разцъфнали богородички.
Моли остави празната кошница на земята и пристъпи няколко крачки встрани от пътеката. Облегна се с едната си ръка на един бял бор, ослуша се с надежда да чуе отново звука, но наоколо бе съвсем тихо.
— Улф? — прошепна тя.
Сърцето й започна да блъска силно в гърдите й. Моли разбра, че той бе някъде наблизо. Че я наблюдава. Би дала всичко, за да прекара само още пет минути с него, дори само да го зърне, преди да се върне в Кингспорт. Това желание бе толкова силно, че то я накара дори за момент да се отклони от пътеката. Как да си обясни чувствата, които я вълнуваха? Дали Улф Тревелиън бе нейната истинска любов?
Улф й бе казал да не се отклонява от пътеката и истината беше, че чувството й за ориентация бе толкова слабо, че тя със сигурност би се загубила, ако се отклонеше от нея. Затова Моли отново взе кошницата си и се затича към Кингспорт. Шумът може да е бил причинен от диво животно, от тези, за които Улф ходеше на лов. А може въображението й да й бе изиграло лоша шега.
Може и да бе Улф…
— Това всичко ли е, мистър Тревелиън?
Въпросът на Ларкин стресна Улф и той едва не подскочи от стола. Вечерята му стоеше недокосната, но чашата му няколко пъти бе доливана с вино. Улф вдигна ръка и пълната чиния с храна бе отнесена. За пореден път бе останал сам в трапезарията, която бе предназначена за голямо семейство. Масата му се струваше чудовищно дълга, наредените по протежението й столове чудовищно празни.
Разбира се, нали бе дошъл тук, за да бъде сам, да избяга от шума и от тълпите на големия град. Гривната, която Моли отказа да вземе, стоеше пред него, скъпоценните камъни блестяха на светлината на свещите.
Тя бе пожелала гривната. По дяволите, бе абсолютно сигурен, че Моли бе пожелала с цялото си сърце да притежава тази гривна. Когато я взе в ръце, очите й заблестяха, освен това държеше бижуто почти със страхопочитание. Намираше, че е красива и въпреки това отказа да я вземе. Получена по нечестен начин, бе казала тя и то съвсем сериозно.
В един момент, докато бе наблюдавал Моли да се връща към къщи, бе настъпил суха клонка, а тя бе доловила шума. Тя се бе отклонила от пътеката, след това се бе поколебала и продължи към Кингспорт. Ако бе направила още няколко стъпки между дърветата, щеше да го види. Улф не смяташе, че тя щеше да се изненада. Неговото име ли прошепна тя, когато се отклони от пътеката?
Не можеше да съблазни Моли със силно питие, не можеше да я купи със скъпи бижута. Изглежда тя наистина бе толкова невинна, както си бе помислил отначало.
Тогава защо не се страхуваше от него? Защо не избяга, когато го видя и разбра кой е?
Може би това, което искаше тя, бе същото, от което и той се нуждаеше с всеки изминал ден. Улф отново напълни чашата си с вино и остана така, любувайки се на играта на светлината на свещта в червената течност. По това време вече всички слуги се бяха оттеглили по стаите си на третия етаж, всички, освен Ларкин, който щеше да стои буден и готов да изпълни всяко негово желание, докато не решеше да се оттегли в спалнята си, и който щеше да бъде на крак и готов да му служи, когато се събудеше сутринта.
Улф се зачуди дали възрастният човек някога спеше, дали някога бе хващал настинка или бе избухвал в гняв. Вероятно, когато Улф бе в Ню Йорк, прислужниците във Ванора Пойнт си лягаха късно и пиеха вино от неговите запаси и се впускаха в любовни приключения на третия етаж.