Тази мисъл развесели Улф и го накара да се усмихне. Ларкин и готвачката — как й беше името? Момчето от конюшнята и момичето, което най-вероятно бе прислужница на горния етаж. Достатъчно бе да я погледне и тя започваше да пърха наоколо.
Това място бе пълна скука, но ако Моли се съгласеше да стане негова метреса, той може би щеше да прекарва повече време във фамилната къща.
Улф вдигна тост.
— За Моли Кинкейд.
Думите проехтяха в празната стая и сякаш се отразиха във високия таван.
— Дано да е толкова сладка, колкото изглежда.
Кошницата на Моли бе пълна с хляб, но в мислите си тя бе някъде далеч. Мисис Маккейн излезе от един магазин и й помаха с ръка, усмихвайки се приветливо, но чак след няколко секунди Моли се осъзна, спомни си изискванията на доброто възпитание и отвърна на поздрава й. Усмихна се глупаво и не можа да си обясни защо се получи така.
Причината бе Улф. Той постоянно бе в мислите й и Моли се улови, че мечтае постоянно за любов и целувки.
Ако не кажеше на някого, имаше чувството, че ще се пръсне. Хана и Стела бяха най-добрите й приятелки, но Хана не можеше да пази тайна повече от десет минути.
Моли отнесе част от хляба у мистър Хенсън. Тя му се усмихна и даде съвсем разумни отговори на въпросите му за майка й. Орвил Хенсън не бе много висок, но и Мери Кинкейд не бе такава. Имаше малко бирено коремче, но лицето му бе красиво, достатъчно красиво за един по-възрастен мъж като него. Моли кимаше и слушаше безкрайните му въпроси за здравето на майка й и изобщо за живота й. И очите му имаха обикновен, спокоен израз. Не бяха пронизващи и вълнуващи като тези на Улф.
Когато излезе от къщата на мистър Хенсън, Моли почти несъзнателно се отклони от обичайния си път и се отправи към дома на Стела. Съпругът на Стела беше рибар, като повечето от местните мъже и се прибираше вкъщи чак късно следобед.
Обикновено на Моли не й оставаше време да се спира и да посещава приятелката си, но днес беше различно.
Стела я поздрави радостно, както винаги, но Моли забеляза как двете години брачен живот бяха променили приятелката й. Светло кестенявата й коса бе прибрана в небрежен кок на главата й, а бялата й кухненска престилка бе цялата на петна.
Уолъс, съпругът на Стела, бе винаги намръщен, но добър и работлив човек. Това бяха качества, които повечето местни момичета искаха и очакваха от един съпруг, но Моли подозираше, че това съвсем не бе достатъчно.
— Влез. — Стела отвори вратата и направи път на Моли да влезе първа в малката къща. Тя много приличаше на къщата, в която Моли живееше с майка си — една гостна стая, малка кухня и една-единствена спалня. Бебето спеше в гостната, както и Моли.
— Толкова се радвам, че дойде — прошепна Стела. — Вече почти не те виждам.
Моли изпита остро чувство на вина, че бе посетила приятелката си само защото имаше нужда да поговори с някого.
Стела хвана Моли за ръка и я поведе към кухнята, като се усмихваше, а Моли остави кошницата на масата. Трябваше да отнесе хляб в още три къщи, затова не биваше да се бави.
— Трябва да ти кажа нещо — започна Моли, но внезапно я прекъсна висок детски плач.
Стела наведе уморено глава, а очите й се изпълниха със сълзи.
— Не мога, да повярвам. Той заспа само преди няколко минути.
Моли пък не можеше да повярва, че приятелката й се разстройва толкова много само защото детето се бе събудило по-рано от обикновено. Малкият Уоли бе толкова сладък, съвсем скоро бе навършил годинка и беше истинско копие на баща си с русата си косица и кръглото си личице.
— Нека да отида аз да го донеса — предложи Моли, като се отправи към другата стая, за да вземе Уоли.
Веднага щом го взе на ръце, детето престана да плаче. В кухнята Стела бе седнала до масата и бе хванала отчаяно главата си в двете си ръце.
— Какво ще правя сега? — Стела вдигна глава и Моли бе сигурна, че никога не бе виждала приятелката си толкова отчаяна. — Той вече не иска да спи през деня, а при това следващото дете е на път.
— Още едно бебе? — Моли си взе стол, седна и залюля Уоли на коленете си. — Това е толкова… — Стела издаде висок стон и прекъсна Моли, която искаше да я поздрави.
Моли разбираше, че не бе възможно да поговори със Стела за Улф. Не сега. Слушаше Стела и кимаше с глава, когато тя й се оплакваше, че не може да си доспи, че й става лошо всяка сутрин и никога не може да свърши работата си.
Моли не можеше да направи нищо повече за приятелката си, освен да й предложи да вземе Уоли със себе си, докато разнесе останалия хляб, а приятелката й да използва това време да си подремне.