Моли го следваше, без да се замисля. Заобикаляха и сменяха посоката толкова пъти, че тя съвсем се обърка. Дори не можеше да определи в каква посока се намираше пътеката, която следваше всеки ден, още по-малко пътя обратно, но въпреки това не изпитваше страх или безпокойство.
Улф нямаше да я остави да се загуби.
Без да каже каквото и да било, Улф я изведе от сенките на гората на една неголяма поляна. Наистина по средата на поляната течеше поток и много цветя — диви жълти лилии и сини перуники — покриваха като многоцветен килим земята. Слънчевите лъчи се отразяваха във водите на потока като в кристално огледало.
— Прекрасно е — усмихна се Моли и вдигна поглед към Улф. — Прилича на малко късче от рая, скрито тук, всред гората.
Улф не отвърна на усмивката й и не пусна ръката й.
— Струваше ли си да нарушиш нарежданията на баба си?
— Да.
Моли освободи ръката си от неговата и се приближи до брега на потока. Той бе плитък и тесен, а водата — кристалночиста. Улф вероятно можеше да го прекоси само с един скок.
— Никога не съм предполагала… — Моли се наведе да откъсне няколко от дивите жълти лилии, които искаше да даде на баба си, но когато откъсна две цветчета, спря. Как щеше да й обясни откъде е откъснала цветята? Не би могла. И никога нямаше да може да открие поляната без помощта на Улф.
Моли добави двете цветчета към букета си. Щеше да остави цветята някъде на пътеката и да ги вземе на път за вкъщи. Дори когато увехнат, изсъхнат и изгубят свежестта си, само като ги погледне, ще си спомня за този ден. Букетът и Улф трябваше да останат нейна тайна. Жалко, че не можеше да сподели тази своя радост с никого.
— А сега ми кажи — обади се мрачно Улф — дали цветята, които откъсна, когато се отдели от пътеката, са получени по нечестен начин?
Моли се обърна с лице към него. Улф продължаваше да стои в сенките на дърветата.
— Не зная. Може би.
— Значи са получени по същия начин, както гривната, която получи при една проста игра на карти?
— Определено не.
Този ден Улф нито веднъж не се усмихна. Дори в този момент изражението му беше сериозно.
— Значи имаш правила, които дори не можеш да обясниш. Някои от тях можеш да нарушаваш, а други не.
— Никога не нарушавам правилата на добро поведение.
— Сега си тук — прошепна той. — Ти се отклони от пътеката, остави баба си да чака и ми позволи да те доведа тук.
— Аз просто исках да видя…
— Значи нарушаваш правилата, когато ти е изгодно — прекъсна я Улф, като излезе от сенките на дърветата. Изражението му бе мрачно, а челюстта — здраво стисната. — По-добре изобщо да нямаш никакви правила.
— Ти така ли живееш? Без правила?
— Да. — Още една стъпка и той щеше да връхлети върху нея, но изведнъж спря.
— Аз не мога да живея по този начин.
Моли очакваше Улф да започне да спори с него, но той не го направи. Просто я гледаше студено и в този момент тя бе сигурна, че той знае как се чувства тя и какви мисли я вълнуват. Един непокорен кичур черна коса бе паднал над челото му и достигаше почти до тези хипнотизиращи очи. Моли реши, че е по-добре да гледа този кичур, отколкото очите, устните или дори широките му гърди.
— Сега трябва да се връщам. Баба ще се безпокои.
— Тогава тръгвай.
Улф й обърна гръб и пое срещу течението на потока с бавни и широки крачки.
Моли отправи поглед към гората, но там я посрещна само полумрак. Никога нямаше да може да намери обратно пътя към тясната пътечка без помощта на Улф.
— Няма ли да ме заведеш обратно?
— Не мисля.
Той дори не се обърна да я погледне, когато отказа да изпълни молбата й.
— Но ти каза… каза, че няма да ме оставиш да се загубя.
Улф се обърна към нея и най-накрая тя видя усмивка на лицето му. Широка усмивка, в която имаше нещо тревожно, заплашително, от което Моли изобщо не се почувства по-добре.
— Няма значение какво съм казал. Аз нарушавам всички правила, спомняш ли си?
С няколко широки крачки Улф се озова до нея. За пръв път, откакто го бе срещнала, Моли почувства страх. Не вярваше, че той би й сторил нещо лошо, но той притежаваше власт над нея и го знаеше. Моли забеляза това в доволно блестящите му зелени очи и лукава усмивка.
— Ще те отведа обратно, но на определена цена.
Моли не отстъпи крачка назад, дори не трепна.