— Каква цена искаш?
— Една целувка… — отвърна Улф, като леко се наведе към нея.
Това бе цена, която Моли бе повече от доволна да плати, затова вдигна лице към него, за да посрещне устните му, които се приближаваха към нейните.
Устните му бяха меки и топли, когато покриха нейните. Моли затвори очи и се остави на удоволствието, докато Улф завладяваше устните й.
Ръцете му бяха обгърнали гърба й, а Моли остави букетът да падне на земята, като на свой ред го прегърна през кръста. Каза си, че го направи, за да не падне на земята, наистина чувстваше коленете си отмалели.
Той разтвори устните й с език, издаде нисък, гърлен стон, дъхът му се сля с нейния и Моли бе загубена. Напълно, изцяло загубена.
Езикът му лекичко докосна нейния. Неочаквано по цялото й тяло се разля вълна на чувствено удоволствие, което никога преди не бе изпитвала. В гърлото й заседна стон, на който Улф отговори, като задълбочи целувката.
Когато Улф отдели устните си от нейните. Моли издаде тих протестен стон. Искаше целувката да продължи. Всичко свърши прекалено бързо. Но Улф не я пусна. Устните му се насочиха към шията й, което я накара да отметне назад глава. Удоволствието отново я прониза, чудесно и неочаквано като първия път, а устните му нежно докосваха чувствителната й кожа. Улф бавно прокара път с устни по ухото й и лекичко я ухапа.
— Улф? — прошепна тя, останала без дъх. — Защо го направи?
— Не е ли хубаво? — отвърна гърлено той, а устните му отново се насочиха към нежната й шия.
— О!
Миг по-късно устните му отново покриха нейните. Изглеждаше толкова естествено да се разтопи от целувката му, да движи тялото си леко напред-назад, плътно прилепено към неговото.
— Знаеш какво искам, нали, Червенокоске? — прошепна Улф, без да прекъсва целувката.
— Не. — Това бе лъжа, която Моли осъзна още когато изрече отрицателния отговор. — Да — призна бързо тя, пусна го и отстъпи крачка назад. Улф не се опита да я задържи и също я пусна. — Но не мога.
Улф й се усмихна широко, без съмнение, за да успокои страховете й. Но в усмивката му нямаше нищо успокоително. Дяволитата извивка в ъгълчетата на устните му говореше за противното.
— Разбира се, че можеш — Възрази той. — Животът е много по-интересен и весел, когато забравиш за правилата. — Той я хвана за ръката и отново я взе в прегръдките си. — Хайде, признай си, Червенокоске. Правилата да вървят по дяволите. Истински интересно и забавно е извън пътеката, когато се отклониш от нея.
— Не мога.
Улф се опита да й докаже противното, като я целуна така, че земята под краката й започна да се върти и й се зави свят. Моли се притисна към него.
— Не мога — прошепна отново тя, когато той отдели устните си от нейните и ги насочи към шията й. — Улф, недей…
При тази молба той я погледна в очите.
— Желая те, Червенокоске.
Моли си пое дълбоко дъх. Не можеше да му каже, че също го желае, че искаше нещо, което не можеше да има. Мъж като Улф никога нямаше да разбере, че за нея имаше много по-важни неща, отколкото това, което можеше да получи на момента. Моли не вярваше, че може да го накара да разбере, но поне можеше да опита.
— Не притежавам много — каза тя, като посегна към непокорния черен кичур и го отметна от челото му.
Улф продължаваше да я държи и присви подозрително очи.
— Нямам зестра, нямам семейни земи или други имоти, освен мястото, където е къщата на майка ми.
— Не ме интересува…
— Замълчи. — Моли постави два пръста на устните му. Зачуди се дали и нейните устни са така подути и зачервени като неговите. — Изслушай ме, моля те.
Той обърна китката й, целуна дланта й, но не каза нищо.
— Един ден искам да се омъжа и единственото, което мога да предложа на съпруга си, е моята девственост. Никога преди не съм била целувана от мъж…
— Аз ще ти дам зестра — заяви бързо Улф. — Ще ти купя собствена земя…
— Не. — Моли отстъпи назад, възмутена от непристойното му предложение. — Не можеш да ме купиш.
Очите му станаха на тесни цепки и я погледнаха подозрително, а устните, които само преди миг бяха толкова меки и топли, се присвиха в студена, тънка линия.
— Предполагам, че и това ще приемеш като нещо, придобито по нечестен път.
— Разбира се. — Моли му обърна гръб. Не можеше да го погледне в лицето и да е сигурна, че Улф няма да разбере със своя проницателен поглед колко бе изкушена не от предложението му да й осигури зестра или имот, а от спомена за целувките му. — Сега ще ме отведеш ли обратно на пътеката? Платих ти цената, която определи.
Улф изръмжа нещо със сърдит глас. Какво ще стане, ако откаже да я отведе обратно? Можеше да й отнеме цели часове да се лута из гората, докато намери главния път или тясната пътека. Кошницата й стоеше там, от едната страна на пътеката, където я бе оставила и без да се замисля, бе последвала Улф, а баба й чакаше.