Хана изобщо не обърна внимание на липсата на интерес у приятелката си.
— Улф Тревелиън се е върнал отново във Ванора Пойнт — отвърна тя, а лицето й светеше от удоволствие.
Моли само стисна по-здраво бебето в ръцете си.
— В края на краищата, това си е негова къща — отвърна тя отбранително. — Той има пълното право да бъде там.
Стела хлъцна от изненада.
— Прекалено меко се отнасяш по този въпрос, Моли. Този човек трябваше да бъде обесен още преди години. Изобщо не би трябвало да има никакви права.
— Чувала съм — прошепна Хана, — че на третия етаж има мумифицирани мъртъвци. Довежда тук жени от Ню Йорк, убива ги и крие телата им в онази зловеща къща.
Моли се разсмя, което шокира и двете й приятелки. Бебето се разсмя с нея.
— Но това е смешно. Със сигурност не вярвате на такава абсурдна история.
Един поглед към Стела и Хана обаче й бе достатъчен да разбере, че и двете съвсем сериозно вярваха на тази глупост.
— Веднъж го видях — заяви Стела, но в този момент стигнаха до къщата й и тя отвори вратата. — Точно след като се случи онова.
Те всички разбираха какво беше „онова“, бяха слушали и за единствения път, когато Стела бе видяла Улф Тревелиън.
— Той бе дошъл в града, яздейки най-големия черен кон, който съм виждала.
Гласът на Стела придоби тайнствена нотка, докато тя разказваше случката. Моли не я бе чувала от дълго време, затова отново й бе любопитно да научи подробностите, след като вече и тя бе видяла Улф Тревелиън.
— Помислих си, че виждам самия дявол — прошепна Стела.
— Но това е смешно — прошепна на свой ред Моли, докато влизаха в кухнята. — Била си тогава на четиринадесет години, нали така?
— На петнадесет — поправи я Стела.
— Не е честно — оплака се Хана. — Двете с Моли дори не сме го зървали.
Стела сложи на масата три различни чаени чаши и включи вода да заври.
— Те хвърляха камъни, знаете — продължи Стела.
Моли бе забравила за този факт. От години не бе чувала тази история, затова бе забравила за камъните. Сърцето я заболя заради Улф.
— Каква жестокост!
Приятелките й я погледнаха така, сякаш си бе загубила ума.
— Така е — настоя Моли, като друсаше бебето на коленете си.
— Той е жесток — отвърна Стела. — Когато минаваше, ме погледна. Погледна ме право в очите, все едно искаше да ме омагьоса. Кълна се, цялата се разтреперих, почти припаднах. Цяла седмица не можах да спя спокойно.
— Последния път, когато разказваше тази история, каза, че не си могла да спиш само същата нощ — отбеляза Моли.
Стела и Хана я погледнаха укорително и Моли разбра, че би било по-добре да си държи устата затворена.
Сега, след като Стела бе започнала историята си, Моли си спомни. Огромният черен кон, погледът, камъните.
— И ти хвърли камък към него, нали?
Стела кимна утвърдително, изглежда изобщо не се срамуваше от постъпката си.
— Направих го, след като той отмина. Камъкът го удари точно в гърба.
Моли започна да друса бебето още по-енергично и реши, че ще е по-добре да гледа към него, отколкото към приятелката си.
Никога не би могла да им признае, че е влюбена в Улф Тревелиън. Че той не е никакво чудовище, а страстен, нетърпелив мъж.
Хана стана, за да помогне на Стела да приготви чая, а Моли допря страната си до главичката на Уоли.
— Само ние си знаем истината, нали? — прошепна му тихо тя.
Уоли й отвърна, като обви дебелите си ръчички около врата й.
Моли прие това като положителен отговор.
Шеста глава
Улф крачеше напред-назад, забил поглед в пода. Брендито му стоеше забравено на бюрото. Не бе очаквал такъв развой на нещата. Тя бе отвърнала „не“.
Крехките жени никога не бяха го приемали лесно, но Моли не беше крехко цвете. Тя го бе гледала в очите без колебание и страх, и страстно го бе целунала. Тя също го желаеше, Улф чувстваше това с всяка фибра на тялото си.
Това, което й бе предложил, не бе достатъчно. Тя вероятно искаше повече. Това откритие го бе накарало да спре. Когато вдигна поглед, забеляза Ларкин, който го наблюдаваше мълчаливо от отворената врата на кабинета.
— Какво искаш? — сопна му се Улф.
Ларкин не се стресна, дори не примигна изненадано.
— Ще вечеряте ли?
Колко време бе минало, откакто Ларкин за пръв път му бе съобщил, че вечерята е готова? Улф не си спомняше и не го беше грижа.
— Не.
Икономът се обърна и излезе.
Улф напълни отново чашата си с бренди и продължи да кръстосва из кабинета. Не можеше да стои на едно място, нямаше апетит и всичко това само защото едно обикновено момиче му бе отказало.
Нямаше смисъл нещо толкова незначително да го измъчва така. Жени му бяха отказвали и преди, и той повече и не помисляше за тях. За всяка жена, която му отказваше поради това, че бе Улф Тревелиън, или защото не одобряваше начина му на живот, или защото не е достатъчно красив, имаше поне три, които с удоволствие заемаха мястото й. Ню Йорк бе пълен с красиви, желаещи го жени.