— На този човек не трябва да му позволяват да се разхожда тук свободно след това, което направи.
— В действителност ти не знаеш какво се е случило. — Моли се опита да запази обичайния си тон. Нямаше смисъл да защитава Улф пред майка си. Хана и Стела можеха и да обърнат внимание, но не и Мери Кинкейд. — Все пак би могло да бъде и някаква трагична случайност.
— Тогава какво е търсела Джийн Рутлидж на скалата посред нощ, облечена само в нощница? — изсъска Мери. — Неслучайно тя се е озовала на онази скала и е паднала от нея, а единствената причина това да се представи като нещастен случай е, че Пен Тревелиън нае детективи, които представиха по този начин смъртта на горката Джейн. Старият Тревелиън защити единственото си дете с парите си. Това не е никаква справедливост.
— Все пак си мисля, че въпреки всичко, би могло да бъде трагична случайност — продължи Моли, месейки тестото на четвъртитата кухненска маса. Дори когато Улф я гледаше така, сякаш искаше да я погълне с поглед, тя не се страхуваше. Не можеше да повярва, че той е способен на такова насилие. — Никой не е видял какво точно се е случило.
В отговор Мери просто изсумтя възмутено.
— Не е било никаква случайност — настоя тя. — Това, което се е случило в онази къща, е било ужасна трагедия. На Улф Тревелиън може и да му се е разминало и никога да не го обвинят в убийство, но хората в Кингспорт никога няма да забравят Джийн и какво стана с нея.
— Нищо чудно, че никога не идва в града — промърмори Моли, потънала в мисли.
— Не го искаме тук — продължи Мери. — Показахме му го много ясно. — Когато Мери вдигна поглед към дъщеря си, строгото й изражение се смекчи. — Ти имаш изключително добро сърце, Моли, но се страхувам, че има хора, които ще се възползват от твоята доброта. Не трябва да храниш съчувствие към Улф Тревелиън.
Не съчувствието караше сърцето да бие бясно в гърдите й, Моли бе сигурна в това.
В продължение на още два дни подаръците продължиха да пристигат, а Моли ги връщаше обратно, без да ги отвори. Съвсем очевидно, Улф не бе убил момчето, което всеки ден донасяше подаръците, макар че от ден на ден то придобиваше все по-голяма увереност, че това в крайна сметка ще се случи.
Моли успяваше да се отърве от момчето и подаръците, без да предизвиква подозрението на майка си, като всяка сутрин го посрещаше извън малката им къща, но ако Улф продължаваше по същия начин, Мери Кинкейд рано или късно щеше да научи истината.
Слънцето грееше толкова силно, че Моли тръгна от къщи без червената си наметка. Имаше нужда от нея, когато вървеше в сянката на дърветата, но на открития път слънцето печеше безмилостно. Дано Улф Тревелиън по-скоро се върне в Ню Йорк, за да може пак да върви по пътеката. Липсваше й хладината на гората, чувството за някаква магия, но Моли разбираше, че никога повече не може да мине по пътеката, без да мисли за Улф.
Днес Моли не срещна никого по пътя. Вървеше по средата и леко люлееше кошницата си. И баба й не знаеше за подаръците, с които Улф се бе опитал да я купи. Ако узнаеше, най-вероятно бе да тръгне към Ванора Пойнт и да започне да налага отново Улф с бастуна си. Само като си представи тази сцена, лека усмивка плъзна по устните й. Улф бе лош, но въпреки това бе понесъл ударите на баба й стоически, като само бе изпуснал една ругатня. Е, бе заплашил, че ще заключи баба й в килера, но Моли бе сигурна, че това е празна заплаха. Бе нарекъл милата възрастна жена вещица, но Моли бе сигурна, че той не искаше да каже това и не го мислеше.
Моли долови тропот на копита, който идваше отзад и се отмести встрани, без да обърне поглед, за да види кой е. Скоро щеше да стигне при баба си. Моли вече бе отминала по-оживената част от пътя, който водеше до Ванора Пойнт. Бе хвърлила само бърз поглед на къщата на Улф в далечината.
Моли почака конникът да отмине, но вместо това стъпките забавиха темпо, докато накрая съвсем спряха. След миг зад нея се чуха стъпки от ботуши. Моли вече знаеше кого ще види, още преди да бе погледнала през рамо. Улф спря при нея, като водеше за юздите огромен черен кон.
— Господи! — започна той без предисловие. — Ти наистина си страшно упорита жена.
— Аз?
Моли не забави крачките си. Нямаше време да спира и да си говори с Улф, когато използваше по-дългия път до дома на баба си.
— На мен ми се струва, че ти си този, който проявява упорство. Никога ли не се отказваш?
— Не — изръмжа той. — Никога.
Улф вървеше успоредно с нея.
— Бедният Уили, мисли си, че се готвиш да го убиеш.
— Кой е Уили?