Какво, за бога, бе направил? Улф разлисти без причина документите пред себе си, като едва хвърляше по някой разсеян поглед към отделните цифри. Нямаше нещо, което да не можеше да почака ден-два, но трябваше да се отдалечи известно време от Моли.
Боже господи, женен. Отново. И нямаше никаква гаранция, че този брак ще бъде по-успешен от първия.
Като влюбен хлапак си бе позволил нещата да се изплъзнат от контрол, докато получи каквото искаше. Моли Кинкейд. До този момент бе напълно доволен от факта, че този клон от семейство Тревелиън ще свърши с него. Ако трябваше да бъде честен към себе си, Улф никога не се бе замислял за отговорността си да продължи фамилното име. Със сигурност никога не бе го безпокояла мисълта, че няма на кого да остави състоянието си. Досега.
Малката червенокоса Моли бе влязла под кожата му, бе му станало напълно ясно, че не бе могъл да я вкара в леглото си, без да се ожени за нея и той, без да му мисли много, бе направил точно това.
Тя беше умна, пресметлива вещица. Не само че се бе оженил за нея, а и бе обещал да се грижи за ужасното й семейство до края на живота им.
И през цялото време тя го бе гледала с онези големи сиви, невинни очи. Доколкото можеше да съди, тя дори не бе девствена, въпреки че твърдеше противното. Това можеше да е част от хитро измислен план да го вкарат в капана на брака. Беше ли Моли толкова невинна, колкото го бе накарала да повярва? Щеше да разбере съвсем скоро.
Такава несигурност не му бе присъща. Това положение изобщо не му харесваше. Улф хвърли документите в най-горното чекмедже и го затвори с трясък. Женитбата бе вече факт. Не трябваше да живее постоянно с нея. Нищо не се бе променило. Щеше да се връща в Ню Йорк, когато му се приискаше, а Моли щеше да остане тук. Щеше да чака, докато той благоволеше да се върне.
Нищо не трябваше да се променя!
Улф не бе свикнал със съмнения от никакъв вид, мразеше несигурността както у себе си, така и у другите. Просто преследваше целта си и получаваше това, което искаше. Всичко бе много просто. Но когато свещеникът бе произнесъл тържественото „Можете да целунете булката“, той бе погледнал в очите на Моли и там бе видял нещо, което беше невъзможно.
Надежда.
Това трябваше да е някакъв вид преструвка.
С чаша бренди в ръка, Улф застана до прозореца, наблюдавайки как денят постепенно си отива.
Един ден ще свали маската и ще открие истинската Моли Кинкейд… истинската Моли Тревелиън. Моли добре се прикриваше, но Улф знаеше, че и двамата си приличат, че Моли бе същата като него. Имаше в нея някаква пресметливост, както и у него, и когато и двамата искаха нещо, просто го вземаха.
През този ден за пръв път лицето му се озари от усмивка. Със сигурност този брак щеше да предизвика вълна от изненада в Ню Йорк, която можеше да затъмни дори печалната слава на първия, Фостър добре щеше да се посмее само при мисълта, че Улф Тревелиън се бе оженил за едно сладко, бедно, обикновено момиче. Сигурен бе, че Адел щеше да побеснее, но пък той не бе й обещавал нищо. Не бе необходимо връзката им да приключва само защото той бе вече женен.
За разлика от Моли, Адел можеше да бъде купена. Щеше да й подари някаква дрънкулка и всичко щеше да бъде забравено и простено.
Всъщност Моли също можеше да бъде купена. Цената й обаче бе изключително висока, но точно сега тя го чакаше, той бе сигурен в това. Майка й и баба й ще бъдат осигурени до края на живота им, а и Моли няма да изпитва нужда от нищо.
Улф си наля още едно бренди и бързо го изпи. Моли чакаше.
Къщата бе съвсем тиха. Преди изгрев — слънце бе настъпила голяма суматоха: готвене, чистене, подреждане на цветя, приготвяне на спалнята, която бе избрал за себе си и Моли. Намираше се точно до неговата, между двете имаше свързваща врата.
Сега бе останал само икономът, който стоеше неподвижно в подножието на стълбите.
— Лягай си, Ларкин — каза Улф, като мина покрай него.
— Да, сър.
Ларкин не показа никакви признаци, че има намерение да се премести от мястото си. Улф се усмихна горчиво, докато изкачваше стълбите, обърнал гръб на иконома. Вероятно Ларкин щеше да стои там през цялата нощ, в случай че втората мисис Тревелиън решеше, че смъртта е за предпочитане пред брака.
Вратата към стаята на Моли бе леко открехната и Улф я отвори рязко. Вратата се блъсна в стената, а Улф пристъпи в стаята на жена си.
Моли наистина го чакаше, седнала в огромното легло. Светлината на свещите осветяваше лицето й и водопада от червени къдрици, бялата нощница и синята завивка. Улф затвори тихо вратата зад себе си.
— Помислих си, че може би няма да дойдеш — каза тихо Моли.
Улф започна да разкопчава ризата си и се усмихна.