Выбрать главу

— В никакъв случай, Червенокоске.

— О!

Гласът й бе тих и мек, но тя не изглеждаше изплашена. Сивите й очи бяха широко разтворени, но не от страх, докато го наблюдаваше как окачва сватбения си костюм. Ръцете й, почиващи в скута, изобщо не трепереха, докато той не застана пред нея напълно гол, но и тогава през тялото й премина само едва доловима тръпка. Моли го гледаше смело, с любопитство, погледът й се плъзна от усмихнатото му лице към твърдата му мъжественост.

— Господи! — прошепна тихо тя. — Какъв… — Моли вдигна рязко поглед, срещайки неговия. — Няма значение.

Когато той коленичи от едната страна на леглото, отметна завивките и ги хвърли на пода, Моли не запротестира, само бавно облиза устни, което усили нетърпението му да я почувства под себе си, обвила крака около кръста му. Улф нямаше намерение да й позволи да го извади от контрол с такова просто средство.

— Страхуваш ли се, Червенокоске? — Той изхлузи нощницата през главата й, като го направи бавно, много бавно, плъзгайки дългите си пръсти по меката кожа на краката й.

— Не — прошепна тя, като го погледна в очите. — Знам, че ти никога не би ме наранил.

Ръцете му застинаха, въпреки желанието му да не се поддава на преструвките й. Улф се наведе напред и целуна очакващите го устни.

Тя докосна нежно страните му и разтвори устни, за да приеме целувката му. По дяволите, тя беше права. За нищо на света не би я наранил.

В съпруга й имаше някаква мощна, странна красота. Дори на светлината на свещите чертите му изглеждаха груби, погледът му бе остър… но ръцете му я галеха нежно, а устните му се движеха върху нейните толкова нежно, че й се искаше да се разплаче.

Улф бавно събличаше нощницата й, докато накрая загуби търпение и махна бързо дрехата, която му пречеше. Сега Моли можеше да почувства топлината на тялото му до своето.

Тялото му бе толкова твърдо, мускулите нервно играеха под бронзовата кожа, ръцете и гърдите му бяха покрити с тъмни косъмчета. Моли бе трябвало да се чувства слаба и безсилна, но не бе така. В себе си чувстваше повече сила, откогато и да било.

— Червенокоске? — прошепна той.

— Да.

— Не искам да те нараня, но без да искам, бих могъл…

Моли затвори устата му с целувка.

— Не, няма — долетя тихият й шепот.

— По дяволите, Червенокоске — изръмжа той. — Първия път…

Той се отмести леко от нея, погледна я със странен израз в очите. Желание, неудовлетворение, може би дори малко объркване.

— Майка ти нищо ли не ти каза?

— Опита се, но плачеше толкова силно, че не можах и дума да разбера от това, което се опита да ми каже. — Не бе смешно, но кой знае защо Моли се засмя. — Наистина успях да доловя някои думи. „Затвори очи и лежи неподвижно.“ Това ли искаше да чуеш?

Улф зарови лице в рамото й и простена дълбоко.

— Страхувам се, че първия път наистина боли, Червенокоске. Не мога да направя нищо друго, освен да бъда внимателен, а това ще бъде трудно.

— Защо?

Той вдигна глава и я погледна.

— Защото те желая твърде много.

— Това е добре, нали?

Улф се засмя криво.

— Все още не съм решил.

Моли вдигна глава и целуна съпруга си. Усмивката й се стопи, когато той разтвори устни и я целуна страстно и дълбоко. След това с коляно разтвори краката й.

Улф се настани между краката й и задълбочи още повече целувката, която можеше да излекува всяка болка. Пръстите му я галеха толкова нежно! Улф проникна леко в нея.

Моли искаше повече. Не можеше да разбере защо или как, но тялото й се надигна да посрещне това на Улф и тя обви ръце около врата му. Където я бе докосвал, тялото й гореше. Всъщност чувстваше топлина навсякъде.

Когато той отмести ръката си, Моли искаше да му се възпротиви, но не успя. С едно движение той проникна в нея, с второ движение я изпълни цялата. Наистина я болеше.

Улф лежеше неподвижно върху нея. Набъбналата му мъжественост бе в нея, изпълвайки я и разкъсвайки я едновременно.

— О! — Въздъхна Моли.

Улф отново я целуна леко, дълбоко, а болката постепенно се стопи.

След известно време Моли се отпусна, тялото й се нагласяше според това на Улф в нея. Той сякаш бе почувствал отговора й. Сякаш разбра, че болката бе отминала и започна бавно да се движи напред-назад, след това по-бързо, по-грубо.

Моли не бе очаквала, че атаката му ще бъде толкова силна. Тя повдигна инстинктивно бедра, обви ръце около мускулестия гръб на Улф и затвори очи. Вътре в нея растеше някакво непознато, неочаквано, но чудесно усещане, то се усилваше с всяко проникване на Улф.

Моли имаше чувството, че той ще я погълне, ще я изпие цялата, но тази мисъл не пробуди в душата й страх. Напротив, беше още по-възбуждащо.