Само преди няколко дни бе приела факта, че го обича, а сега трябваше да признае, че има нещо повече. Улф бе станал част от нея и тя никога нямаше да може да живее без него. Улф я притежаваше, с тяло и душа.
И бе откраднал сърцето й.
Улф проникваше в нея толкова дълбоко, че дъхът й спираше, миг след това тялото му потрепери и застана върху нейното. За един дълъг миг той лежеше неподвижно, притискайки тялото й със своето, което за Моли бе чудесно усещане, а когато вдигна глава от рамото й, отново я целуна.
— Съжалявам, Моли. Наистина те нараних…
— Никога не се извинявай… — прошепна тя. „Затова, че ме обичаш.“
Моли довърши мислено последните думи. Улф не бе готов да признае, че между тях имаше любов. Не още.
Улф се събуди внезапно и видя, че е заспал в леглото на Моли. Тя се бе сгушила до него, заровила лице на гърдите му, бе прехвърлила единия си крак върху неговите.
Преди това тя бе изгасила свещта и сега единствената светлина в стаята идваше от бледата луна, която надничаше през прозореца. Светлината бе достатъчна, за да се различат неясните предмети в стаята и мекото тяло на жена му, притиснато към неговото. Улф не можа да се въздържи и вдигна една червена къдрица, която бе паднала на гърдите му, погали я нежно и я пусна. Изпита желание да събуди Моли и отново да я обладае, но разбираше, че за нея е твърде рано, тъй като съвсем скоро тя бе изгубила девствеността си.
Въпреки това изкушението бе голямо. Гърдите й се повдигаха леко, Улф усещаше биенето на сърцето й до своето, а това бе странно възбуждащо.
Улф се изправи бавно и внимателно, така че да не я събуди, и се измъкна от леглото. Моли изстена тихо, обърна се по корем и прегърна възглавницата. Дълго време Улф стоя до леглото. Въздухът бе студен и щипеше кожата му, но той не можеше да си позволи да се вмъкне отново в топлото легло при Моли.
Да се върне в леглото, което го очакваше в неговата стая, бе не по-привлекателно от перспективата да наблюдава Моли, докато нощта си отиваше. Сега неговото легло му се струваше още по-студено.
Той обърна гръб на Моли, събра дрехите си, след това се отправи към вратата, която разделяше нейната стая от неговата. Разделяше! Той не трябваше да забравя, че всеки щеше да води свой собствен живот и само когато пожелаваше тялото й, щеше да мисли за нея като за своя жена. Ако не бе толкова изморен, нямаше да има нужда да си припомня този факт. Улф метна дрехите си на един стол. Не му се искаше да си ляга в студеното огромно легло, затова си наля бренди от малкия бар, който винаги бе добре зареден, отпусна се в любимия си стол и впи поглед в празната камина.
Още няколко нощи като тази и влечението му към Моли щеше да изчезне. Ако не изчезнеше напълно, най-малкото щеше да намалее. И преди бе изпитвал влечение към жени, но то никога не траеше дълго.
Неохотно обаче трябваше да си признае, че никога преди желанието към някоя жена не бе толкова силно. Не по-малко неохотно трябваше да си признае, че никога не бе срещал жена като Моли.
Улф допи брендито и погледна разсеяно към леглото й. След като бе прекарал няколко часа, държейки Моли в прегръдката си, това легло му изглеждаше още по-огромно, студено и празно, и необичайно отблъскващо.
Небето на изток започваше да просветлява, когато Улф задряма на стола си, като се питаше, преди да потъне в сън, защо Моли все пак се бе омъжила за него.
Осма глава
Моли се усмихна топло на човека, който стоеше сковано в подножието на стълбите.
— Добро утро, мистър Ларкин — поздрави го весело тя, като се надяваше той да отвърне на усмивката й. Ларкин обаче не се усмихна.
— Добро утро, госпожо.
— Виждали ли сте Улф тази сутрин? Мислех си, че можем да закусим заедно.
Моли бе почувствала разочарование, когато се събуди и видя, че съпругът й вече не бе до нея, но не можеше да си позволи разочарованието да я владее дълго време. Бе преизпълнена с щастие.
Икономът на Улф следеше внимателно всяко нейно движение. Докато тя слизаше по стълбите, строгите му, немигащи очи се опитваха да доловят всяка промяна в нея.
— Мистър Тревелиън никога не закусва, госпожо.
— О! Добре… — Моли вдигна високо глава и продължи да се усмихва, не искаше да позволи на този отблъскващ човек да развали щастието й. — Когато се събудя, умирам от глад, освен това откривам, че имам направо ненаситен съпруг.
— Да, госпожо.
Мистър Ларкин бе ужасно неразговорлив тази сутрин и Моли се запита дали винаги този човек бе толкова нацупен.
— Къде е кухнята?
Тя изглежда, бе шокирала възрастния човек, защото стоманените му очи леко се разшириха.