Моли би трябвало да се обиди, но нямаше сили.
— Щом казваш, сигурно е така.
Тя се сгуши до него. Ако Улф знаеше колко много обича така да се притиска до него, сигурно щеше да се отмести по-далеч от нея.
След известно време, когато силите й се възвърнаха, Моли надигна глава и го погледна изпитателно.
— Улф, защо си търсил моя порок?
— Защото всеки притежава по някоя слабост, а аз исках да знам каква е твоята.
Моли облегна брадичка на гърдите му и се опита да разгадае каменното изражение на лицето му.
— И това слабост ли е?
Последните искрици от огъня осветяваха слабо лицето му. Той не погледна към нея, дори не искаше да разбере, че това, което се случи между тях, не бе само един момент на удоволствие.
— Да — отвърна накрая той.
Моли разбираше, че това, което се случи между тях, бе по-важно, отколкото Улф бе готов да признае. Със сигурност, дълбоко в себе си, го знаеше. Но сега не бе време да иска от Улф повече, отколкото бе готов да даде.
— Ще ме научиш ли да бъда истински съблазнителна и сладострастна?
Улф я погледна изненадано и Моли се засмя.
— Ако ще ставам грешница като теб — продължи Моли, — по-добре да стана истински порочна.
Моли започна бавно да милва с един пръст зърното на едната му гръд, а Улф бързо сграбчи ръката й.
— Вещица — повтори той, но в тона му нямаше злоба, а само невинна закачка.
След това отново я целуна, а Моли се запита колко време ще й отнеме да убеди Улф, че той е единственият й порок.
Моли бе заспала в същото положение като през изминалата нощ. Бе прилепила лице към гърдите му, бе прехвърлила един крак върху неговия, сякаш бе намерила единственото място в света, на което принадлежеше изцяло и където бе истински щастлива.
Моли наистина изглеждаше така, сякаш мястото й бе точно тук, в неговото легло и бе потънала в безметежен сън.
Той обаче, както винаги, се събуди посред нощ. Запита се дали се бе мятал много в съня си, дали я бе обезпокоил. Улф никога не бе мислил за себе си, че е подходящ за съпруг. Ценеше твърде много свободата си, никога не бе имал намерение да се установи на едно място. Но точно сега студеното му широко легло му се струваше не толкова широко и със сигурност не студено. Моли спеше до него, гърдите й едва се повдигаха от лекия дъх. Харесваше му. Дори много.
Но това положение нямаше да трае дълго, бе сигурен. Той бе твърде неспокойна натура. Но точно сега се чувстваше прекрасно.
Би трябвало да й се извини за избухването, когато тя му каза, че би предпочела той сам да й бе занесъл подаръците. Преди седем години Моли е била дете и със сигурност не би могла да си спомни какво се бе случило последния път, когато се бе появил в Кингспорт.
Беше отишъл в Кингспорт, за да доведе доктора, тъй като баща му бе доста зле, като изобщо не подозираше каква реакция ще предизвика самото му появяване в града. Той знаеше много добре, че има хора, които го подозираха, че е причинил смъртта на Джийн и дори, че той самият я е убил, но не бе предполагал колко злоба щеше да срещне, колко трудно щеше да бъде да застане лице в лице с омразата им, която те открито проявяваха. По него се изсипаха камъни и обидни думи, от които го болеше много повече.
След като бе говорил с доктора, той се бе опитал да си тръгне от Кингспорт с мир, но през това време тълпата се бе увеличила. Едно момиче бе впило поглед в него, докато той минаваше покрай него на коня си, гледаше го с такъв страх в очите, че той бе останал смаян. Човек би си помислил, че момичето гледа някакво кръвожадно чудовище. В този момент бе разбрал, че за него няма надежда, че те никога нямаше да забравят.
Докато напускаше града, хората хвърляха камъни по него. Гордостта не му позволи да препусне и да се махне по-бързо, така че той язди бавно, изтърпявайки болката и унижението. След като бе видял ужасеното лице на момичето и бе отминал, един камък го бе ударил в гърба. Бе сигурен, че точно това момиче го бе ударило.
Оттогава не бе стъпвал в Кингспорт.
Моли нямаше представа за всичко това, а Улф подозираше, че ако тя знаеше как от този спомен не можеше да заспи, щеше да го помилва по главата, да го целуне и да му каже да се опита да заспи.
Улф се усмихна в тъмнината, придърпа Моли по-близо до себе си и потъна в дълбок и спокоен сън.
Моли вдигна глава от възглавницата и отметна разбърканите кичури коса от лицето си. Тънък лъч слънчева светлина се процеждаше през процепа между дебелите завеси, като осветяваше спалнята на Улф, където Моли бе останала съвсем сама.
Точно като вчера. По лицето й премина усмивка, въпреки че той отново бе излязъл, без дори да я целуне за добро утро. Вече бе разбрала, че Улф беше неин през нощта, а през деня принадлежеше на своята работа. През деня той никога нямаше да признае, че се нуждае от нея.