Накрая Улф прие факта, че е завладян от същата лудост, която го бе накарала да се ожени за нея, но този път прие истината с усмивка. Беше много по-лесно да разруши стените около себе си и да престане да се мръщи постоянно на жена си.
Тази лудост, която го бе подтикнала към такива крайности, се подсилваше от факта, че две нощи във Ванора Пойнт не бяха достатъчни, за да задоволи той глада, който изпитваше към нея. Улф добре знаеше, че страстта щеше да умре. Винаги ставаше така. Докато страстта гореше между тях, той имаше намерение да й се наслаждава напълно, както бе направил през изминалата нощ, на борда на парахода, който ги откара от Бостън в Ню Йорк.
Улф недоумяваше как може да желае Моли толкова много, че дори когато я погледнеше, желанието го изгаряше до болка. Възбуждаше се само от една нейна усмивка, а едва забележимите следи по шията й, където я бе целувал, го караха направо да губи разсъдъка си.
Моли поглъщаше жадно гледките, които й предоставяше големият град. След като слязоха от кораба, едва бе погледнала Улф, омаяна и очарована.
Когато спряха пред „Уолдорф“ и се появиха две момчета да вземат чантите им, Моли отбори още по-широко очи, което Улф смяташе за невъзможно.
— Къде сме? — попита тя, когато той слезе от файтона и й подаде ръка.
— У дома — промърмори Улф.
— Ти живееш тук? — Тя го погледна така, сякаш той бе изгубил ума си.
— Невинаги отсядам тук, но не смятам, че ще си добре дошла в моя клуб, където държа една стая. Там се събираме само мъже.
— Но това е ужасно скъпо — прошепна Моли, докато той я водеше през главния вход към разкошно мебелираното фоайе.
Улф бързо нае един апартамент, а пиколо в униформа с големи блестящи медни копчета ги отведе към асансьора. Вътре Моли сграбчи уплашена ръката на Улф, все едно животът й висеше на косъм.
— Улф? — прошепна тя, но въпреки това в малката кабинка думите й проехтяха достатъчно ясно. — На кой етаж е апартаментът ни?
— На третия.
— А тук има ли стълби?
— Разбира се.
Тя изглежда се успокои, но не пусна ръкава на сакото му.
— Добре — въздъхна тя.
Момчето ги отведе в апартамента им, чак тогава Моли пусна ръкава на Улф. Апартаментът бе просторен и удобен, тук щяха да се чувстват удобно, докато дойдеше време Моли да се върне във Ванора Пойнт. Желанието, неконтролируемата му страст към нея щеше да отслабне с течение на времето.
Чантите им бяха оставени в спалнята, голяма, луксозна стая, с огромно легло, рамките, на което бяха красиво инкрустирани; до леглото имаше канапе от тъмен махагон. Момчето кимна бързо към отворената врата, но Улф го спря.
— Жена ми се нуждае от шивачка — каза той. — Някоя, която е добра и работи бързо. Можете ли да го уредите?
— Да, сър.
— Доведете я тук в четири следобед. Дотогава ще съм се върнал. — С тези думи Улф бръкна в джоба си и възнагради пиколото с щедър бакшиш.
— Къде отиваш? — попита тихо Моли.
— В моя офис — отвърна Улф, като извади една банкнота.
— А аз какво да правя, докато те няма?
Улф вдигна поглед към нея и се замисли.
— Успя ли да дочетеш книгата си?
— Не, но не я нося с мен. Сам знаеш, че не ми даде много време да си приготвя багажа.
Улф се усмихна на пиколото и извади още една банкнота.
— Уреди да бъде доставен един екземпляр от „Малки жени“. — Усмивката му стана по-широка. — И тъй като вече те натоварих с доставката на книги, можеш да донесеш също „Фани Хил“ и „Невероятните приключения на доктор Джекил и мистър Хайд“. — Улф се усмихна на жена си, доловил по изражението на лицето й, че тя няма представа за какви книги става дума. — Можеш също да вземеш някое произведение на По, а ако попаднеш на Балзак в превод на английски, ще бъде наистина чудесно. — Улф подаде на момчето още банкноти. Пиколото енергично кимаше с глава, докато вземаше парите.
Моли изчака, докато момчето си отиде и вратата се затвори зад него.
— „Малки жени“ щеше да бъде напълно достатъчна — запротестира тя.
— Не, не мисля така. Червенокоске, скъпа, обучението ти вече започна.
— Моето обучение?
Улф погали с обратната страна на ръката си бузата й, после и меката й шия.
— Ти беше тази, която ме помоли да те науча да бъдеш истински съблазнителна, не помниш ли? Това бяха твои думи, Червенокоске.
— О!
— Няма по-добро място на света за тази цел от Ню Йорк.