Хоръс донесе на Улф куп документи, които трябваше да подпише и без да каже и дума, ги остави пред него на бюрото.
Улф се замисли какво би правил без помощника си. Хоръс се справяше с всичко, имаше нюх за бизнеса и доколкото Улф знаеше, този човек не бе боледувал дори ден от живота си. Със сигурност не бе пропуснал нито един работен ден. След като подписа каквото бе нужно, Улф се обърна към помощника си.
— Ако имаш нужда от мен, отседнал съм в Уолдорф.
Улф не вдигаше поглед от документите.
— Имате проблеми в клуба ли, сър?
— Проблемът е там, че едва ли биха позволили на жена ми да остане там.
С тези думи Улф подписа последния документ и го подаде на Хоръс. Хоръс стискаше другите книжа в ръка, но не посегна към последния документ. Обикновено безстрастното му лице бе застинало в израз на най-голяма изненада.
— Поздравления, сър. — Тонът му бе обикновен, но докато лицето му постепенно възвръщаше нормалния си цвят, очите му все още оставаха широко отворени от изненада. — Нямах представа, че сте възнамерявали да се ожените.
— Нито пък аз — отвърна Улф, усмихвайки се, като отново подаде документа на Хоръс.
— Познавам ли я, сър?
Улф поклати глава в знак на отрицание, като изобщо не обърна внимание на опита на Хоръс да открие самоличността на новата мисис Тревелиън.
— Няма начин да я познаваш.
Хоръс възвърна самообладанието си и пое документа. Смутено се изкашля и ненужно прелисти книжата, преди да продължи.
— Получихме още едно съобщение от офиса на мистър Иънг, с което ви моли да се срещнете.
— Сто пъти съм казвал на Кларънс, че стоманолеярната не е за продан — отвърна уморено Улф.
— А той изглежда, че е твърдо решен да я получи — отбеляза Хоръс.
Помощникът му бързо възвърна хладнокръвието си, помисли си Улф. Той пренебрегна шокиращата новина за брака на своя работодател и се върна към неотложните задачи някак съвсем естествено.
Новината щеше бързо да се разпространи. Хоръс не беше от хората, които приказват много, но случилото се бе наистина важно. Скоро всеки в Ню Йорк ще бърза да се срещне с Моли, втората мисис Тревелиън.
Моли се въртеше наляво-надясно под указанията на шивачката, която й взимаше мерки. Улф я наблюдаваше, настанен удобно в плюшеното кресло, протегнал напред и кръстосал крака.
Улф си говореше с шивачката, като че Моли не присъстваше в стаята.
— Жена ми ще има нужда от две кадифени рокли — даваше наставления Улф. — Четири рокли за разходка, три бални рокли и шест, подходящи за приеми. Копринена вечерна роба, три нощници, пет по-семпли рокли за закуска и обяд.
— Улф! — прошепна Моли, опитвайки се да привлече вниманието му.
Това бе просто невероятно! Но той не й обърна внимание.
— И още необходимото бельо, чехли, ботуши, чорапи. А, и два шала, единият копринен, а другият от дантела. Това е само началото.
— Нямам нужда от много неща…
— Оставям на вашето въображение всичко, свързано с дантелите и воланите. А колкото до цветовете, има само едно изискване. Без кафяво и сиво. Онази ужасна дреха е най-хубавата рокля, която Моли притежава и когато свършите работата си, ще я изгоря.
Шивачката въздъхна дълбоко, очевидно обаче голямата поръчка изобщо не я притесняваше.
— Жена ви би трябвало да има и черна копринена рокля. Нещо по-устойчиво и практично.
— Не и черно! — сопна се Улф. — Никакви устойчиви или практични неща. Мисля, че някои от роклите трябва да бъдат в зелено и синьо. Никакви пастелни тонове. Розови също.
— Но аз обичам сиво — обади се Моли малко по-високо.
Улф впи поглед в нея.
— Обичаш сиво. Но аз не. Не и на теб.
— Не искам да бъда… твърде крещящо облечена.
Улф се усмихна, но ядният блясък в очите му подсказа на Моли да не настоява.
— Добре, Червенокоске. Ще имаш и една сива рокля.
Когато шивачката взе всичките й мерки, Улф я прегърна и я свали от стола, на който бе стъпила. След това напълно бе изключена от разговорите, касаещи нейния гардероб. Улф ръкомахаше, на моменти говореше толкова тихо, че Моли не можеше да разбере думите му, а шивачката само кимаше енергично и си водеше бележки.
Моли се бе страхувала да го попита защо се бе върнал за нея. Защо не я беше оставил във Ванора Пойнт, както й бе казал, че ще направи. Но той й бе казал: бе я довел тук, за да се погрижи за образованието й.