Моли разбираше, че това за него бе само игра. Забавление. Бе разгледала набързо книгите, които бе поръчал и разбра, че Улф бе искал да я шокира или да я промени.
Улф не бе толкова лош и развратен, колкото се представяше. Моли знаеше това със сигурност. Вярваше в това. Беше ли заслепена от любов или виждаше нещо, което другите не виждаха? Още от пръв поглед бе видяла в него повече. Той не бе безскрупулният негодник, както го представяха някои хора, повечето хора. Бе видяла самота и болка и просто искрица надежда. Улф се нуждаеше от нея. Можеше никога да не го признае, но Моли знаеше, че е така.
Докато той я учи да бъде греховно съблазнителна и развратна, тя щеше да го научи какво значи да обича и да бъде обичан.
Когато затвори вратата след заминаването на шивачката, Улф се обърна към Моли. Усмивката бе изчезнала от лицето му.
— По-рано от утре сутринта шивачката не може да направи нито една от поръчките, но обеща след час да ти достави една прилична рокля.
— Това е невъзможно. На жените от Кингспорт им отне три дни, докато ушият сватбената ми рокля.
— Роклята е готова, Червенокоске — Възрази остро Улф. — Не е точно по вкуса ми, но не мога да те взема със себе си, облечена в това.
Моли погледна сивата си рокля, бе обикновена, но си бе хубава.
— Не виждам какво лошо…
— Роклята е неподходяща за тази вечер.
Моли искаше да го накара да й обясни, да й каже къде ще я води тази вечер, но той й обърна гръб и се приближи до прозореца.
— Къде ще ходим? — осмели се накрая да попита тя.
Улф й хвърли поглед през рамо и се усмихна.
— В една игрална зала, която се оказа едно от любимите ми заведения. Ще ти хареса, Червенокоске. Има алкохол, покер, вонящи пури и леки жени.
— Ужасно съм изморена, Улф. Не можем ли да отидем някоя друга вечер?
— Не.
— Но през изминалата нощ едва успях да поспя малко. Никога преди не съм спала на кораб и усещането не бе много приятно.
Улф вдигна вежди, леко учуден. И двамата знаеха, че безсънната нощ се дължеше не само на люлеенето на кораба.
— Не вярвам, че Ню Йорк може да почака още една нощ, за да види новата мисис Тревелиън. Каква сензация ще направиш, Червенокоске!
— Защо?
Улф се отдалечи от прозореца и се приближи към Моли.
— Защо ли? Ти, надявам се, разбираш абсурдността на този брак?
— Абсурдността?
— Има хора, които вярват, че никога повече не бих се оженил, а има и такива, които смятат, че никоя жена със здрав разум няма да се омъжи за мен. — Моли впи поглед в едно от копчетата на жилетката му, но той повдигна леко брадичката й, така че тя нямаше никакъв друг избор, освен да го погледне в очите. — Отивам във Ванора Пойнт за няколко дни и се връщам със съпруга, която преди тези две седмици не съм познавал. Всички ще поискат да узнаят коя е тази жена, която се е съгласила да се омъжи за мен.
— Улф…
— И всички ще разберат, че си го направила за пари.
— Но аз не съм…
— Ще започнат да се обзалагат колко време ще оцелее нашият брак, а и колко време ще оцелееш самата ти. — Зелените му очи блестяха с опасен пламък. — А ние двамата ще се смеем на този маскарад, ще вдигнем такъв скандал, който по нищо няма да отстъпва на този от първия ми брак.
— И как ще направим това? — прошепна Моли.
Улф сведе глава, така че лицето му бе съвсем близо до нейното.
— Благовъзпитаните дами не ходят там, където ще те заведа аз. Е, някои любопитни и смели дами наистина ще присъстват, но те ще крият лицата си под огромни шапки, застанали в някой ъгъл. Но не и ти, Червенокоске. Ти ще влезеш в клуба под ръка с мен, с гордо вдигната глава, широко усмихната. Ще залагаш на рулетката, ще пиеш, а когато някой каже някоя солена шега, ще се смееш.
Моли със сигурност не можеше да направи това. Такова обучение съвсем не й харесваше. Знаеше, че всичко, което искаше да научи, можеше да го научи тук, в тази стая.
— Не искам да отида.
— Няма значение какво искаш ти — изръмжа Улф. — Ако не влезеш с мен, както ти казах, ще те внеса вътре, преметната през рамото ми.
Улф нямаше да се поколебае да го направи, Моли бе сигурна в това. Улф ужасно много приличаше на своя дядо пират, за когото й бе разказвал. Взимаше каквото пожелаеше, без да се интересува от последиците.
Това все пак не бе напълно вярно. Улф получаваше, каквото поиска, но от нея не бе взел нищо. Опитваше се да я подкупи, мамеше, съблазняваше я, докато тя се предаде.
Улф я придърпа към себе си, а Моли сграбчи реверите на сакото му.
— Защо? Защо трябва да правим всичко това?
Лицето му се озари от усмивка.
— Ще се забавляваме чудесно, ще видиш.
Единадесета глава
Във файтона, който ги откарваше от „Уолдорф“, Моли още веднъж придърпа деколтето на новата си смарагдовозелена рокля. И за пореден път Улф се разсмя, развеселен от реакцията й.