— Шивачката е направила ужасна грешка — заяви Моли, шокирана от това колко дълбоко бе изрязано деколтето. Чувстваше се толкова разголена, че понякога й се струваше по-добре да потъне в земята от срам.
— Поръчах роклята точно в този вид — отвърна спокойно Улф.
От време на време той се пресягаше и галеше с обратната страна на ръката си копринената кожа над високите й гърди. Моли потръпваше от удоволствие, но това не премахваше смущението й.
С неприличната рокля не можеше да направи нищо. Въпреки че постоянно придърпваше деколтето, на показ оставаше твърде много. Дори не можеше да спусне косата си отпред, за да се прикрие. Улф бе настоял да вдигне косата си в модерна висока прическа, така че раменете и голяма част от гърдите й оставаха открити.
Файтонът спря пред солидно здание от червени тухли. Нямаше прозорци, нито параден вход, както в „Уолдорф“. Нямаше дори знак или табела, които да показват, че тук се развива някакъв вид дейност.
Улф се усмихна многозначително, докато й помагаше да слезе от файтона, а Моли се прилепи плътно до него, докато той я водеше към червената врата. Моли се запита дали той усещаше как тя трепери. Чувстваше този трепет дълбоко в себе си, не можеше да го спре независимо колко силно го желаеше.
Когато достигнаха вратата, Улф спря и я погледна изпитателно. Усмивката му се бе стопила, както и веселите искрици в очите му.
— Знаеш ли, изглеждаш чудесно — прошепна той тихо. — Много си красива.
— Чувствам се полугола — прошепна тя в отговор и усмивката отново се върна на лицето му.
— Несъмнено шокираща — потвърди той, като отвори вратата.
Посрещна ги мъж с навъсено изражение, който позна Улф и само кимна на Моли.
— Добър вечер, Фил — поздрави го Улф весело. — Липсвах ли ти?
— Ужасно, сър — сухо отвърна намръщеният Фил.
Фактът, че човекът дори не погледна повторно Моли, я наведе на мисълта, че не е първата жена, която влиза тук под ръка с Улф.
— Фил. — Улф притегли Моли по-близо до себе си. — Позволи ми да ти представя съпругата си.
Моли наблюдаваше с известно задоволство как Фил най-накрая я погледна косо. Очите му се разшириха от изненада, а долната му челюст просто увисна.
— Всъщност, оженихме се съвсем скоро — допълни Улф с усмивка.
— Поздравления, сър. — Фил отмести поглед от Моли и го насочи към Улф. Бе възвърнал част от самообладанието си. — Приятна вечер, сър.
Докато я отвеждаше към задимената игрална зала, Улф се наведе и прошепна в ухото й.
— Само след пет минути всички ще научат.
Появата им в игралната зала предизвика леко, но забележимо раздвижване. Мъжете обръщаха глави в тяхна посока, някои кимаха на Улф, други размениха с него обичайните учтиви думи, след което отново се връщаха към картите или заровете си.
Залата беше препълнена, навсякъде бяха разположени игрални маси, но най-лошото от всичко бе, че бе ужасно задимено. Във въздуха се носеше миризлив, гъст дим от пури, освен това миришеше на ром и евтин парфюм.
Моли не беше единствената жена в залата, но тя се отличаваше рязко от останалите жени. Те стояха облегнати на раменете на картоиграчите, като хвърляха смели и прелъстителни погледи. Някои от жените кимнаха и се усмихнаха на Улф, а той отвърна на поздравите им. В затъмнените ъгли седяха и наблюдаваха всичко това няколко жени. Шапки с широки периферии закриваха лицата им, те отпиваха шампанско от кристални чаши.
Без да го викат, неочаквано към тях се приближи келнер, който носеше поднос с чаши. Улф взе обичайното си бренди и подаде на Моли една чаша. Тя понечи да протестира, да откаже силното питие, но мрачният поглед на Улф я накара да замълчи.
— Е, е, кого виждам тук.
Улф се обърна по посока на ироничния поздрав, след него и Моли насочи поглед натам.
— Джеймс — промърмори Улф. На лицето му се изписа студена усмивка, която предупреди Моли, че този Джеймс не е приятел на мъжа й.
— Чувам, че си се оженил. Какво е това, някоя от поредните ти шеги ли?
— Съвсем не. — Улф отпи бавно от брендито си, но изобщо не бе спокоен. Хванала ръката му, Моли почувства как мускулите му се напрегнаха, а на челюстта му друг мускул нервно потръпваше. — Това е жена ми, Моли Тревелиън.
Мъжът отправи поглед към нея и Моли потръпна вътрешно. Не й хареса погледа му, който говореше, че Джеймс не я оценява по-различно от уличниците около нея. Но, разбира се, какво друго да си помисли, след като Улф бе настоял да облече тази ужасна рокля.
— Та ти си била много смело момиче.