Улф никога не я бе наричал скъпа, но, както изглежда, това щеше да му стане навик. Обръщаше се към нея без следа от обич или привързаност, всъщност в обръщението имаше саркастична нотка, която започваше да дразни Моли.
— Не, скъпи, благодаря — отвърна тя хладно, като вложи в думите си достатъчно сарказъм, за да обърне поглед към нея.
С едно плавно и гъвкаво движение Улф се изправи. По някакъв начин изглеждаше по-висок, огромен и по-заплашителен от всякога. Бе стиснал парите с една ръка и с мълниеносно движение, докато Моли се усети, пъхна парите в дълбоко изрязаното й деколте. След това, широко усмихнат, Улф я целуна невинно по бузата.
— Никога не ми отказвай на публично място, Червенокоске — прошепна той, преди да се отдръпне.
Очите й се затваряха от умора, Улф скришом я наблюдаваше, като се надяваше присвитите му като тесни цепки очи да не го издадат. Моли се прозина, закри устата си с една ръка и примигна сънено. След това размаха ръка, за да разпръсне дима около себе си.
Нито дълбоко изрязаното деколте на роклята, нито сложната прическа я правеха да изглежда като паднала жена — напротив, изглеждаше съвсем естествена и красива. Единствената й вина бе, че имаше лош вкус, що се отнася до мъжете.
Улф накрая й позволи да се отдалечи от масата и да седне на един от свободните столове, наредени до стената. Тя забеляза, че той внимателно я изучаваше и му отправи едновременно умолителен, и уморен поглед, на който бе невъзможно да устои.
— Кажи ми, че това, което чувам, не е истина.
Улф се обърна по посока на познатия глас и се усмихна на стария си приятел Фостър.
— Женен? Улф Тревелиън? Това е лъжа и нищо друго — казваше Фостър, като седна на свободния стол отдясно на Улф.
— Истина е — отвърна Улф.
— Но какво се е случило? Напил си се до безсъзнание и се събуди вече женен, така ли е?
— Всъщност по-трезвен никога не съм бил — отвърна Улф.
— Направил си й дете и след това се е наложило да се ожениш за нея. Защо не ми каза?
— Отново грешиш.
Фостър се облегна на стола си, по израза на лицето му можеше да се види, че бе пил твърде много, а косата му бе разрошена, без съмнение от една от многото му жени. Жените се влюбваха във Фостър Уилиъмс толкова лесно, колкото се плашеха от Улф.
— Тя те е изиграла! — извика Фостър ужасен. — Отвратително!
Улф на свой ред се облегна назад и се зачуди дали Фостър ще помни нещо от този разговор на сутринта. Беше прекалено пиян.
— Ако искаш да знаеш — започна Улф, — ожених се за Моли просто така изведнъж. Желаех я, а бракът бе единственият начин да получа това, което исках.
Фостър изглеждаше напълно объркан, изобщо нищо не бе в състояние да разбере.
— Къде е тя? Чух, че си я довел тук.
— Ето я там. — Улф кимна в посоката, където седеше Моли.
Лицето на Фостър се озари от усмивка.
— Онази до червенокосата? Виж какво Улф, ще ни запознаеш с Моли по-късно. Точно сега предпочитам да се запозная с червенокосата. Тя е нова тук, нали?
Когато Фостър понечи да стане, Улф го сграбчи за ръката и го принуди да седне обратно на стола си. Един кратък поглед бе достатъчен, за да забележи, че една от дамите с широкопола шапка, явно дошла скрито да се забавлява, бе седнала до Моли.
— Всъщност, Фостър, стари приятелю, тъкмо червенокосата е Моли.
Фостър се облегна назад и започна да изучава Моли с поглед по-продължително, отколкото позволяваше приличието.
— Разбирам — промърмори той.
— Какво разбираш? — изръмжа Улф.
— Мотивите ти за такава драстична стъпка като брака. Тя е очарователна, Улф, въпреки че в момента изглежда ужасно отегчена.
Моли отново се прозина.
— Е, кога ще ме представиш официално? — Фостър отново понечи да стане от мястото си, а Улф отново го принуди да седне.
— Когато изтрезнееш.
Истината бе, че не желаеше Моли изобщо да се среща с Фостър. Той притежаваше много привлекателна външност, която винаги заинтригуваше жените. Руса коса и сини очи, правилни, класически черти. Усмивка, на която жените не можеха да устоят, Фостър бе един от малкото приятели, които бяха останали до Улф след смъртта на Джийн. Имаше време, когато Улф си мислеше, че приятелят му вярва в невинността му. След години обаче разбра, че Фостър изобщо не го бе грижа дали Улф бе виновен или невинен.
— Хайде, Улф, защо се инатиш?
— Моли е изморена — каза Улф, като се изправи. — Пристигнахме тази сутрин. Някой друг път, Фостър.
Моли се изправи, когато той приближи. На лицето й бе изписано облекчение и надежда.
— Тръгваме ли? — попита тихо тя.
— Да, тръгваме.