Моли не се нуждаеше от тези пари и не ги искаше, но той нямаше да й позволи да ги върне. Разбира се, бе използвала част от първите спечелени пари, за да плати на човека, който й се бе обадил заради ябълката на Артур, а когато човекът заяви, че е сигурен, че момчето е откраднало още много неща, но не е било заловено, Моли отново му плати.
Тази ябълка излезе доста скъпа.
Откакто срещна Артур, няколко пъти се бе разхождала по Тридесет и трета улица, но повече не го срещна нито веднъж.
Бяха в Ню Йорк от по-малко от седмица и вече си бяха изградили едно почти монотонно ежедневие. Когато Моли се събудеше сутрин, Улф вече бе излязъл и се връщаше чак късно следобед. Моли спеше до късно, тъй като се любеха до късно през нощта. Моли се усмихна и леко прокара пръсти по сивата материя.
През нощта, когато Улф я любеше, Моли разбираше, че той се нуждае от нея повече, отколкото някога щеше да си признае. Тогава той забравяше да се мръщи и дори от време на време се усмихваше с искрена усмивка, в която липсваше лукавството и престореното равнодушие. В такива моменти Моли също забравяше много неща. Забравяше, че бракът й бе само едно делово споразумение, че очевидното намерение на съпруга й бе да я поквари изцяло. Улф доказваше това всеки ден с шокиращите книги, които й даваше да чете, със скандалните дрехи и вечерите, прекарани в игралната зала.
Но това, което се случваше с тях след това, когато Улф я вземеше в прегръдката си, бе твърде красиво, за да бъде развратно или покварено.
И така, Моли спеше до късно, като обикновено пропускаше закуската. Обядваше в един от многото салони в „Уолдорф“ и прекарваше следобеда, като четеше или бродираше покривка за Улф. Покривката бе сватбена, Моли бродираше с коприна имената им и датата на тяхната сватба, а около тях везеше цветя в жълто и синьо. През повечето следобеди излизаше на кратка разходка. За Моли бе невъзможно да стои затворена през целия ден.
Когато Улф се връщаше по-късно през деня, двамата се преобличаха, вечеряха в някое сепаре на хотела, след това се отдаваха на разврат и разпуснатост. За Моли вечерите им в игралната зала бяха такива. За Улф те бяха просто друга страна на бизнеса му.
Моли облече роклята, осъзнавайки ясно, че е скандална и неприлична, но не бе подготвена за това, че гърдите й бяха приповдигнати високо и почти преливаха над правоъгълното деколте.
— Прекрасно!
Моли се обърна рязко. Съпругът й стоеше и я гледаше възхитен и доволен. Той вече се бе приготвил, бе облечен в черен вечерен костюм, който го правеше да изглежда едновременно елегантен и предизвикателен, а в погледа и твърдо стиснатите устни имаше нещо от опасния пират Тревелиън.
— Улф! — простена Моли. — Не мога да изляза от стаята, облечена в тази рокля. Тя е толкава скандална!
— Знам — каза той, като се усмихна с една от своите лукави и хитри усмивки. — А ти изглеждаш много красива в нея.
— Трябва ли да шокираме всички в Ню Йорк? — Моли имаше нужда от цялото си самообладание да тропне по пода с крак като капризно дете. — Не можеш ли да ми оставиш поне зрънце достойнство?
— Нито зрънце — повтори той спокойно, като пристъпи напред с хищен блясък в очите. — Но нещо липсва.
— Имаш предвид, освен горната част на роклята ми?
— Да, освен нея. — Улф бръкна в джоба на сакото си. — Обърни се.
Моли направи както й бе наредено и му обърна гръб.
— Харесва ми, когато вдигнеш косата си високо — каза Улф, като я целуна по врата. — Това прави задачата ми по-лесна.
Моли потрепери.
— Какво е това, което ми липсва?
Преди още да осъзнае какво става, Моли почувства студенината на бижутата около шията си.
— Диаманти — прошепна той до ухото й. — Нищо друго не е подходящо за тази рокля, не мислиш ли?
Моли докосна с върховете на пръстите си студените камъни.
— Те са толкова…
— Никога не можеш да имаш твърде много, Червенокоске. — Улф я обърна с лице към себе си и залюля пред очите й чифт обици, които бяха комплект с диамантената огърлица. — Тази вечер всички погледи ще бъдат приковани в теб.
— И следователно и върху теб — отвърна тя цинично.
— Познаваш ме твърде добре — призна той, като й постави едната обица, а след това и другата. После отстъпи крачка назад и я погледна с открито възхищение. — Чудесно! Наистина умееш да танцуваш, нали?
— Да. — Тя кимна, а диамантените обици се залюляха примамливо. — Независимо дали ми вярваш, или не, но животът ми не беше толкова празен и безсмислен, преди да се появиш.