— Ела тук. — Улф хвана ръката й и я притегли плътно до себе си. В прегръдките му тя се почувства в безопасност, бе сигурна и щастлива. — Наистина изглеждаш невероятно красива, Червенокоске — каза той и покри устните й със своите.
Тя не можа да устои и отвърна на целувката му, както ставаше винаги когато той я докосваше. Гневът и смущението й се изпариха, когато Улф започна да моделира устата й със своята и да я възбужда с език.
Моли обгърна кръста му с ръце и притисна тялото си към неговото. Когато я целуваше по този начин, Моли чувстваше как губи почва под краката си, цялото й тяло тръпнеше от възбуда. Можеха да забравят за бала и да останат тук.
Улф се отдръпна рязко от нея и отново й се усмихна лукаво.
— Така е по-добре — прошепна той.
— Какво? — прошепна тя глупаво, неспособна да дойде на себе си. — Какво е по-добре?
— Изглеждаше твърде бледа, но сега по страните ти има достатъчно цвят.
— Ти си отвратителен — отвърна Моли, когато той я хвана за ръката.
— Знам.
Обикновено Улф бягаше от такива събрания като от чума. Обществото го приемаше, защото бе наследник на влиятелното семейство Тревелиън, но слуховете никога не престанаха. Дочуваше шепота, който го следваше навсякъде, където отидеше.
Така че той излагаше на показ скандалния си начин на живот, отхвърляйки техните принципи и правила. Или ги захвърляше директно в лицата им. Както щеше да направи с Моли тази вечер.
Тя го бе хванала под ръка, както първата вечер, когато отидоха при Фил. Дали очакваше от него да я защитава? Би трябвало досега да се е научила да се справя сама.
Никоя жена в залата не можеше да се мери с Моли. В сивата рокля, която подхождаше идеално на очите й, Моли изглеждаше невероятно красива. А с чудесната си червена коса, вдигната във висока прическа, с прекрасно оформените си бели рамене и с копринената кожа, тя можеше да вземе ума на всеки мъж.
Бижутерът, който му бе продал диамантите, се бе опитал да му продаде подходяща диадема за коса, но Улф бе отказал. Не искаше Моли да слага нищо в прекрасните си къдрици, тъй като те не се нуждаеха от никакви украшения.
Когато двамата влязоха в огромната бална зала на хотела, всички погледи се обърнаха към тях, а Моли стисна още по-силно ръката му.
— Не се страхувай, скъпа. Аз съм единственият тук, който хапе.
Думите му предизвикаха усмивка на устните й, а Улф бе крайно изненадан от внезапно появилото се желание да я целуне отново. Желание, което отхвърляше, защото то разкриваше твърде много.
— Ще потанцуваме ли? — попита тихо той, отвеждайки я към средата на салона.
Около тях се събра тълпа, всеки искаше да хвърли по-обстоен поглед на нещастната жена на Улф Тревелиън.
— Страхувам се, че не съм много добра — прошепна тя, когато той я поведе в ритъма на валса. — Ако те настъпя, ще ме оставиш ли да падна?
— Никога — отвърна той тихо, а тя в отговор му се усмихна. Искрено. Доверчиво. Ясна усмивка като топъл летен ден.
За миг Улф си пожела да забрави с каква цел бе организирал тази вечер. Искаше да остане сам с жена си в хубавия им апартамент. За миг си пожела да бе знаел как да я обича.
Но само за миг.
— Улф, скъпи.
Дрезгавият, похотлив и искрен глас дойде точно зад тях. Двамата се обърнаха и застанаха лице в лице с висока, тъмнокоса жена с фалшива усмивка на лицето си.
Тя бе нарекла Улф „скъпи“.
— Адел. — Улф пое протегнатите ръце на жената и ги целуна, първо едната, после другата. — Изглеждаш страхотно, както винаги.
Моли забеляза смарагдовата огърлица, гривната и обиците, обсипани със същите скъпоценни камъни и се запита дали Улф бе подарил бижутата на тази Адел. Дали я бе целунал по врата и бе поставил собственоръчно огърлицата.
Адел обърна големите си кафяви очи към Моли.
— А това трябва да е съпругата ти.
Докато говореше, жената едва не скърцаше със зъби от яд и Моли предположи, че тя е една от любовниците на Улф, за които й бе говорил.
— Вече си научила — отвърна спокойно Улф.
— Разбира се, че научих. Целият град говори само за това.
Адел бе с няколко инча по-висока от Моли. Облечена в прекрасна черна рокля, жената изглеждаше наистина чудесно. Тя гледаше Улф така, като че се готвеше да го целуне точно тук и в този момент, а собственическият й поглед говореше, че не би се поколебала просто да избута Моли встрани и да заеме мястото й. Понякога Улф бе казвал на Моли, че е красива, но тя не го вярваше. Тази жена бе истински красива.
Моли улови Улф за ръката, а жената забеляза това със студена усмивка.
— Ти си истински негодник, Улф. Измъкваш се сам в Мейн, а сега разбираме, че си държал това малко провинциално момиче там, без да ни кажеш.