В отговор Улф само се усмихна.
— Всъщност — заяви Моли, като се приведе леко напред, за да привлече вниманието на Адел, — срещнахме се само преди две седмици.
— Наистина. — Адел хвърли на Моли пълен с омраза и презрение поглед, а Моли пожела изобщо да не си бе отваряла устата. — Колко очарователно! — добави сухо Адел.
Преди Моли да има възможност да отговори, странният приятел на Улф, Фостър, се приближи тихо.
— Не искам да изпусна това — каза той, като хвана Адел за ръка.
Изглежда Фостър вече бе пил твърде много. В едната си ръка държеше празна чаша.
— Срещал ли си се вече с провинциалната съпруга на Улф? — обърна се към него Адел с покровителствен тон.
— Съвсем за кратко — отвърна Фостър и вдигна чашата си по посока на Моли. — Изглежда, аз идвам винаги, когато те излизат нанякъде. — Фостър се усмихна на Моли. — Засрамвате всяка жена в тази зала, мисис Тревелиън. — Фостър вдигна отново тост към Моли, след което се обърна към Адел. — Разбира се, освен теб, скъпа Адел.
Адел обаче не се трогна.
— Ще ви помоля да ни извините — обърна се Улф към странната двойка. — Но обещах на Моли следващия валс.
Той отново я поведе към средата на залата, където вече няколко двойки се въртяха в ритъма на танца.
— Благодаря ти — прошепна Моли.
— За какво?
Моли въздъхна и за миг се почувства удобно и сигурно в прегръдките на Улф. Не бе опитна танцьорка, но и не бе стъпила досега върху крака на Улф.
— За това, че ме спаси от… от твърде странните ти приятели.
— Адел и Фостър?
— Точно така.
Моли се зачуди дали да попита Улф за връзката му с тази жена, но се уплаши, че той ще бъде безпощадно откровен с нея.
— Повечето жени намират Фостър за неустоим — каза Улф, като подозрително присви очи.
— И защо?
Улф изобрази някакво подобие на усмивка.
— Заради външността му, предполагам. Той е красив. Разбира се, парите му не са малък стимул, а както вече добре знаеш, той може да бъде голям ласкател.
— Е, аз мисля, че е много странен.
— Така ли?
— Той пие повече от теб и се усмихва като пълен идиот и… — Моли не можеше да каже на Улф, че не й харесва начинът, по който този мъж я гледаше от време на време. — Между другото откъде го познаваш? Заедно ли работите?
— Не. Фостър наследи много пари и избра да живее като английски лорд, а не като американски бизнесмен. Той не работи, дори не се преструва, че го прави. Запознах се с него в джентълменския клуб, където и двамата държим по една стая.
— Все още ли държиш своята стая там? — За пръв път тази вечер Моли се подхлъзна и настъпи Улф.
Той не обърна внимание.
— Да. Ще имам нужда от нея, когато ти се върнеш във Ванора Пойнт. Там мога да се преоблека и да си почина след някой изтощителен рунд.
— След какво?
— В клуба има боксов ринг и от време на време изигравам по някой рунд с друг член на клуба или с някое момче, което наемат, за да се бие с нас.
— Ти се биеш?
Улф я притисна по-близо.
— Изненадана ли си?
— Нищо в теб не може да ме изненада — отвърна Моли с престорено весел глас.
— Всъщност, откакто сме пристигнали, не съм ходил в клуба. Не остана време.
Той я завъртя леко и Моли се усмихна. Ако успееше да го накара да я обича, той нямаше да има време и енергия за такива опасни неща.
— Колко време трябва да останем тук?
— Изморена ли си?
— Не.
Моли впи настойчив поглед в зелените му очи, казвайки му без думи, че тя не се нуждае от всичко това. Диамантите и баловете, шокиращите и скъпи рокли, луксозният апартамент. Всичко, от което имаше нужда, бе Улф.
Улф се усмихна. Може би бе способен да чете мислите й.
— Започваш да ставаш смела и шокираща, като съпруга си, мисис Тревелиън.
— Това би трябвало да те радва извънредно много — отвърна Моли, докато той я отвеждаше от дансинга, преди валсът да бе свършил.
Откакто бяха пристигнали, Моли бе отказала да ползва асансьора. Улф, изглежда, намираше за забавен факта, че тя се чувстваше неудобно в тясната кабинка.
Те изкачиха бавно стълбите, хванати под ръка. Далеч от претъпканата бална зала, Моли истински си отдъхна.
Улф с нетърпение заключи апартамента им и я целуна. Спря се за момент на устните й, после се зае да изследва меката й шия, след това се спусна по-надолу, където гърдите й се подаваха от дълбокото деколте.
— Улф? — прошепна тя, като се обърна, за да може той да разкопчее роклята й. — Тази Адел…
— Замълчи. — Той прокара леко устни по гърба й.
— Но… изобщо не ми харесва. Тя е една от твоите метреси, за които ми говореше, нали? Искам да кажа… които ми казваше, че си държал… Не съм очаквала, че не си имал жени, преди да се срещнем, но…