Улф я обърна с лице към себе си и я погледна настойчиво.
— Започна да заекваш, Червенокоске. Хайде спри.
— Но трябва да знаеш, че изобщо не ми харесва погледът, с който те гледаше.
Улф се ухили.
— Защо не проявиш малко съчувствие, скъпа Адел наскоро остана вдовица.
— Не знаех. — Разбира се, ако Адел е била омъжена, не бе възможно да е била една от любовниците на Улф. — Колко тъжно.
Улф смъкна разкопчаната рокля от раменете й.
— Е, старият Тидуел поживя дълго и от това, което знам, е умрял щастлив.
— Как е възможно един мъж да умре щастлив?
— В леглото и то не сам.
— О! — Моли се намръщи и започна да разкопчава ризата на Улф. — Той е бил по-възрастен? Много по-възрастен?
— Достатъчно възрастен, за да й бъде дядо.
— Адел е много красива — отбеляза тъжно Моли. — Защо е трябвало да се омъжва за толкова стар човек?
Моли вдигна ръце и Улф измъкна камизолата през главата й.
— По същата причина, която те накара и ти да се омъжиш за мен, Червенокоске. Старият притежаваше значително състояние.
На Моли й бе омръзнало да спори по този въпрос, затова му отвърна вяло.
— Не се омъжих за теб заради пари, Улф — отвърна тя с тих, но упорит глас.
— Тогава защо, Червенокоске?
Улф отново я обърна с гръб към себе си и разкопча диамантената огърлица. Бе задал въпроса си с небрежен тон и Моли знаеше, че той не приема сериозно този разговор.
— Ти беше много настоятелен — прошепна Моли.
— Точно така. — Улф бавно плъзна огърлицата по меката й топла кожа, преди да я остави да падне във вдлъбнатинката между гърдите й, след това я взе и я остави на близката маса. — Кое те накара най-сетне да се съгласиш да ми станеш жена?
Той продължаваше да говори със същия лек и неангажиращ тон и Моли разбра, че съпругът й все още не вярва, че между тях има любов. За него животът бе игра и техните отношения бяха само част от нея.
— Всъщност три неща — отвърна тя, като се обърна с лице към него и започна внимателно да го наблюдава, докато той събличаше вечерния си костюм. — Букетът от диви цветя, колебливата ти молба за червенокоси деца и онази първа целувка.
Той се приближи до нея и извади фибите от косата й, като остави къдриците да се спуснат свободно по гърба и раменете й. Имаше мигове като този, когато Моли чувстваше, че може да му каже всичко. Всичко. Дори да му признае, че го обича. Ако не друго, той поне я желаеше, не можеше да го отрече. В очите му имаше толкова копнеж и дори уязвимост.
— И все пак казвам, че е тъжно — прошепна тя, докато Улф прокара пръсти в гъстите къдрици, за да махне обиците. Както и огърлицата преди това, прокара бавно обиците по врата й, преди да ги постави на масата.
— Кое е тъжно? Че си моя жена? — попита той, като повдигна учудено вежди.
— Не, това, което е сполетяло бедната Адел. Ужасно е. Никога не бих желала да остана вдовица.
— Повярвай ми, Червенокоске. — Улф я вдигна леко на ръце и я понесе към спалнята. — Няма да го допусна.
Както винаги, Моли бе заспала, сгушена в него, а Улф бе впил поглед в балдахина над главите им, както често започна да му се случва напоследък.
Искаше да я събуди, да я люби отново, но му бе съвестно да я обезпокои, тъй като тя спеше толкова дълбоко. Още повече, че ако сега я събудеше, това щеше да бъде доказателство, че се нуждае от нея, а той не искаше да признае такова нещо.
Защо тя продължаваше да настоява, че не се е омъжила за него заради парите му? Той знаеше, че това бе причината, но не го бе грижа. От незапомнени времена бракове бяха уреждани по този начин. Двете страни се стремяха към нещо и получаваха нещо, от което имаха нужда. Земя. Пари. Наследници.
Вече нямаше да й се налага да работи по толкова часове на ден, за да преживява, на майка й също. Щеше да има всичко, което може да си пожелае една жена. Дрехи. Бижута. Слуги. Най-доброто от всичко.
Това, което получаваше Улф от тази сделка, бе самата Моли. Тя му бе казала, че не може да бъде купена, но той й бе доказал, че греши. Цената бе твърде висока, но тя накрая бе негова.
Моли изглеждаше искрено разстроена, когато научи, че Адел е вдовица. Разстрои се още повече само при мисълта, че и нея би могла да сполети същата участ. Докато я отнасяше към леглото. Улф не пожела да й припомни, че ако все пак това се случеше, тя щеше да остане много богата вдовица.
Бе се опитал да се пошегува, като каза, че самият той може да умре щастлив, когато му дойде времето, но Моли му бе дала ясно да разбере, че изобщо не намира нищо смешно в думите му.