Тя помръдна леко и потърка крака си в неговия.
Като забрави предишните си опасения, че ако я събуди, ще докаже нуждата си от нея, Улф я погали нежно, като пое едната й гръд в шепата си. Тя промърмори нещо в съня си и инстинктивно се изви така, че напълно предостави гърдите си на ласките му. Тя повдигна лицето си към него със затворени очи. На слабата лунна светлина, която проникваше през прозореца, Улф видя, че тя му се усмихва.
— Ти никога ли не спиш? — прошепна тя.
Улф отмести ръка от гърдата й и прокара пръст по меката й кожа.
— Не исках да те събудя.
Моли бавно отвори очи. Взе ръката му и я постави на мястото, където беше, когато се събуди, след това на свой ред постави малката си, деликатна ръка на гърдите му.
— Разбира се, че искаше — отвърна тя с нисък, сънен глас. — И тъй като и двамата сме будни…
Тя не довърши изречението, приближи устни до неговите и нежно го целуна. Когато Улф я обърна по гръб и проникна в нея, разбра, че никога няма да й се насити. Тя бе прекрасна. Когато се притисна към него, извила гръб като дъга, Улф знаеше, че тя бе негова завинаги, само негова. Оргазмът му бе неочаквано силен и като вихрушка помете всичките му разумни мисли. Последната му мисъл бе, че той се нуждае от нея повече отколкото бе предполагал.
Когато потъваше в сън в прегръдките на Моли, Улф знаеше, че бракът му е по-истински, отколкото бе възнамерявал първоначално.
Тринадесета глава
Моли бе унесена в четена на „Странните приключения на доктор Джекил и мистър Хайд“, когато на вратата рязко се почука. Тя почти подскочи уплашена от дивана. Забърза да отвори. По необясними причини изпитваше неясна тревога.
Моли добре си спомни лицето на полицая, а и никога не би могла да забрави малкия Артур. Полицаят отново бе хванал момчето за яката, а Артур напразно се опитваше да се освободи. Едно разтревожено пиколо стоеше отстрани и кършеше ръце от безпокойство.
— Исках да ви изпратя съобщение, мисис Тревелиън — каза пиколото в своя защита. — Но този полицай отказа да чака.
— Всичко е наред. — Моли се усмихна на обезпокоения служител на хотела, след което насочи вниманието си към грубия полицай.
— Какво е направил сега? — попита тя.
— Отново открадна — изръмжа полицаят в отговор.
— Той е трудно дете — заяви Моли. — Страхувам се, че отново ще избяга, веднага след като ми го върнете.
— Има подходящи места за такива момчета като него.
Когато чу това, Моли потрепери. Думите на служителя на реда не можеха да означават нищо хубаво.
— Един момент.
Моли взе няколко банкноти от парите, които бе скрила в обувката си. Бе сигурна, че щяха да покрият кражбата на Артур. Остави вратата на апартамента отворена. Момчето и полицаят я чакаха в коридора.
— Заповядайте. — Обръщайки се към полицая Моли се усмихна мило. — Бихте ли се заели да платите за всичко, което е откраднало момчето?
Полицаят протегна ръка с дланта нагоре, Моли му даде предостатъчно пари, независимо какво бе откраднал този път Артур. След като тя добави още няколко банкноти, лицето на полицая изобрази нещо като усмивка. Със силен тласък той блъсна момчето в стаята.
— Ако го видите още веднъж на улицата, бихте ли го наглеждали вместо мен? — попита Моли с най-сладкия си глас. — Той действително е пакостник, но в сърцето си е добро момче.
Полицаят се съгласи.
Моли затвори вратата и се облегна на нея като поклати заканително глава на непокорни Артур.
— Значи отново си откраднал?
— Бях гладен — отвърна упорито момчето, като хвърляше поглед към вратата, очевидно опитвайки се да намери начин да избяга. Моли не помръдна от мястото си.
— Предполагам, няма да откажеш да обядваш с мен.
Артур подозрително присви очи.
— Наистина ми омръзна да се храня сама — добави тя с такъв тон, все едно той й правеше голяма услуга, ако се съгласеше да обядва с нея. — Разбира се, първо трябва да се изкъпеш, можеш да облечеш нещо на Улф.
Дрехите на Улф щяха да са му големи, но това бе все пак по-добре, отколкото парцалите, които носеше сега.
— Изобщо нямам намерение да се къпя.
Моли се облегна на вратата, като си даде вид, че изобщо не е обърнала внимание на думите на хлапето.
— Толкова по-зле. Храната тук е чудесна. Вчера например имаше пържола, дебела цял инч и най-вкусните хлебчета, които могат да се намерят, току-що извадени от фурната, и картофи, и шоколадов кейк за десерт.
Артур, изглежда, не се доверяваше на Моли, но на обещанието за такъв пир не можеше да устои. Моли пусна водата, докато смаяният Артур се оглеждаше наоколо, след това остави хавлиени кърпи и сапун, една риза и чифт панталони на Улф. Бяха хубави, но не и от най-хубавите. Ако се пристегнеха с колан, Артур нямаше да изглежда зле в тях.