Момчето, което слезе по стълбите с нея, бе изцяло променено, дори можеше да се каже, че бе много хубаво. Косата му бе твърде дълга, но бе чиста, с цвят на тъмен мед. В дрехите на Улф Артур изглеждаше по-висок, отколкото бе всъщност.
Моли бе очаквала той да се нахвърли върху храната си, но Артур я изненада приятно, като започна да се храни бавно, наслаждавайки се на всяка хапка.
Отначало Артур отговаряше с неохота на въпросите й, но след като се нахрани, й разказа някои неща и Моли разбра защо хлапакът крадеше. Нямаше семейство. Майка му бе умряла преди година. За известно време бе работил като коминочистач, но след като бе навършил четиринадесет години, бе станал твърде едър за тази работа. След като бе загубил тази работа, Артур бе заживял на улицата, като бе започнал да краде или да проси.
Но това просто не можеше да продължава така! Замисли се за момент. Как да убеди Улф да поеме отговорност за момчето? Той нямаше да се съгласи. Освен това Улф би бил ужасен пример за това младо момче. Артур нямаше нужда да бъде осиновяван, той се нуждаеше от сигурна работа, да има къде да спи и да се храни.
„Уолдорф“ бе тъкмо място за него.
— Какво става с теб, Улф? Да не би брачният живот да ти омръзна толкова скоро? — Гласът на Фостър звучеше весело, а Улф се намръщи.
За пръв път, откакто бе пристигнал в Ню Йорк, Улф се отбиваше в клуба, след като приключи работата си в офиса. Изведнъж бе установил, че всеки ден с нетърпение бързаше да се върне в „Уолдорф“ при жена си и само като си представеше предстоящата нощ, на лицето му неизменно се появяваше усмивка. Всичко това бе толкова непривично и странно за него!
Днес си бе наложил да спре. Казваше си, че се нуждае от време да помисли.
— Съвсем не — отвърна Улф, докато Фостър се настаняваше до него. Това място бе предназначено за мъже, място за пури и алкохол, такова, каквото Моли презираше. — Всъщност, всичко върви отвратително добре.
Наистина бе открил слабостта на Моли, в леглото тя нямаше никакви задръжки. Просто се топеше в ръцете му. За пръв път му се случваше да се смее в леглото с жена, освен това Моли викаше от удоволствие, когато я довеждаше до върховния момент. Улф трябваше да е доволен, но вътре в него един настоятелен глас постоянно му повтаряше, че Моли може да намери същото удоволствие в ръцете и на друг мъж. Това бе смешно! Той не я обичаше, но този глас много приличаше на ревност, от което Улф се чувстваше още по-зле. Казваше си, че да се чувства така, е негово право и нищо повече. В края на краищата, Моли бе негова жена. Той можеше да изпитва чувство на собственост.
— Но ти изобщо не изглеждаш като човек, който има толкова щастлив брак.
Улф насочи вниманието си към Фостър и отпи глътка от брендито си.
— Имам си своите подозрения — призна той.
Фостър се усмихна широко.
— Какви подозрения по-точно? Тя не изглежда от този тип жени, за които наистина можеш да се притесняваш. Но, да ти призная, често наистина трябва да внимаваш. Да не би вече да ти е изневерила?
— Не — отвърна тихо Улф. — Поне не още. Въпреки това се питам какво би направила, ако наистина бъде изкушена? Тя има такава… — Улф рязко спря. Нямаше намерение да споделя с Фостър, че Моли крие голяма страст, въпреки че външно с нищо не я издаваше.
— Винаги можеш да наемеш човек да я следи — предложи Фостър. — Това направи съпругът на Силия, когато заподозря, че ние… е, спомняш си колко ужасна беше онази вечер.
На Фостър никога не му бяха липсвали жени, въпреки поредицата от неудобни положения, в които бе изпадал. Малко жени можеха да устоят едновременно на чара, парите и хубавата му външност. В продължение на известно време Улф и Фостър прекарваха почти всяка вечер заедно и не една жена казваше, че те двамата са странна двойка. Бледият и почти женствен Фостър. Тъмнокосият и груб Улф. Адел казваше, че те двамата, взети заедно, можеха да задоволят всяка жена.
Моли никога не бе направила нищо, с което дори да намекне за лъжа или невярност, тогава защо се чувстваше предизвикан да я изпита по този начин? Улф задуши угризенията си, като си каза, че иска да се увери, че всички червенокоси представители на рода Тревелиън ще бъдат негови.
Моли наметна дантеления шал над деколтето си, като се надяваше, че поне веднъж Улф няма да има нещо против. В началото си бе помислила, че той наистина няма нищо против шала, но когато влязоха в заведението, Улф с рязко движение го свали от раменете й, като го връчи на Фил. Този път роклята бе в сапфиреносиньо, с дълбоко изрязан гръб и деколте.