И двете бяха споменавали Улф Тревелиън, въпреки че нито една от тях не го бе срещала. Лошата му слава продължаваше да го преследва, като дори бе затъмнила скандала от смъртта на жена му.
Моли не обръщаше много внимание на слуховете, но сега се опита да си спомни какво бяха казали момичетата тогава. Предполагаше се, че той е ужасен развратник, човек, който с лекота съблазняваше млади девойки и след това ги изоставяше, без да му мигне окото и никога не се сещаше отново за тях. Разбира се, нито една от двете не познаваше жена, която е била използвана по този начин от скандалния Улф Тревелиън. И двете бяха казали, че той е ужасно грозен, но Моли знаеше, че това не бе истина. Въпреки че у него имаше някаква твърдост и грубост, той съвсем не бе грозен. Тревелиън имаше красиви очи, а грубо изсечените черти на лицето му го правеха да изглежда силен и мъжествен. Съвсем определено Улф Тревелиън бе един много красив мъж.
Хана и Стела бяха обрисували непознатия Улф Тревелиън като жестоко чудовище. А също и баба Кинкейд. Те всички говореха за човек, който едва ли нямаше рога на главата си, човек без душа. Моли изобщо не вярваше на тези приказки.
Не вярваше на тези ужасни неща, въпреки че той й се бе усмихнал заплашително и беше предложил да й помогне — за определена цена. Със своя нисък плътен глас я бе нарекъл интимно червенокоска и само споменът за това я караше да потреперва от непозната възбуда.
— Върнах се — извика Моли и отвори вратата на къщата, в която живееха с майка й.
Къщата беше удобна и се състоеше от три стаи. Голяма всекидневна, една спалня и кухня. Мебелите бяха съвсем обикновени, но винаги чисти, а килимите на пода бяха износени, но през зимата държаха топло. Моли обичаше да стъпва с боси крака върху тях.
Моли откри майка си в кухнята. Тя печеше хляб. Мисис Кинкейд бе заобиколена от хлябове — част от хляба бе опечен, друга част се печеше във фурната, а на масата втасваше тесто. Из кухнята се разнасяше апетитна миризма.
— Сигурно си тичала до вкъщи, толкова си поруменяла — отбеляза майка й с уморен глас.
— Така е — призна Моли. — Имам дрехи, които трябва да изпера и искам да започна колкото може по-скоро.
Моли въздъхна с облекчение, когато майка й не забеляза радостната нотка в гласа й. Никога не се вълнуваше, когато трябваше да се заеме с прането.
Моли окачи червената пелерина на куката недалеч от входната врата и се зае да помага на майка си в кухнята. Преди да се осъзнае, бе започнала да си тананика весело и майка й за пръв път я погледна подозрително.
Втора глава
Докато свиваше по главния път към тясната пътечка в гората, Моли почувства вина и угризение. Но вълнението и трепетното очакване надделяха.
Моли отново остави майка си да вярва, че тя се придържа единствено към главния път. Но ако го направеше, никога нямаше да срещне отново Улф Тревелиън. Моли изпитваше известно съчувствие към него, въпреки че той не бе човек, към когото можеха да се изпитват такива чувства. Всеки предполагаше най-лошото за него, някои дори го мразеха. Никога преди Моли не се беше съмнявала в достоверността на скандала, който хвърляше позорно петно върху репутацията на Улф, но след като го бе срещнала, след като бе застанала с него лице в лице, не преставаше да се чуди дали всичко, което говореха хората, е истина.
Той бе казал, че вероятно повече няма да се срещнат, но в сърцето си тя не му повярва. Щеше ужасно да се разочарова, ако той не се появеше някъде по пътечката, водеща към дома на баба Кинкейд.
Моли се усмихна. Животът й бе толкова еднообразен, толкова монотонен, че случайната среща с един непознат бе за Моли най-вълнуващото събитие, което можеше да си спомни. Ако бе ухажвана по-настойчиво, ако в края на всеки изнурителен ден имаше силата да посети Стела или Хана или дори да пофлиртува с някой от местните ергени, които преди я бяха ухажвали, може би нямаше толкова лесно да се поддаде на опасния чар на Улф Тревелиън.
Моли продължи да върви по пътечката, унесена в мислите си и изведнъж го видя. Този път Тревелиън чакаше точно на пътечката и ако искаше да мине покрай него, Моли трябваше да изостави пътеката, и да заобиколи боровете. Тя не бе толкова тясна, но Улф Тревелиън я изпълваше цялата с широките си рамене и дълги крака, разкрачени широко, като че ли се опитваше да прегради пътя й и да й попречи да продължи по-нататък.