— Почакайте тук, докато потърся изчезналия ви съпруг.
Моли въздъхна облекчено, когато Фостър се отдалечи от нея и се облегна на стената, облепена с красиви тапети в златисто и синьо. Искаше да си отиде у дома. Не просто в хотела, искаше да се върне в Мейн. Липсваха й гората, майка й и баба й, дивите цветя. Единственият проблем беше, че искаше и Улф да се върне у дома с нея, а той, изглежда, никога нямаше да го направи.
— Тук го няма. — Фостър прекъсна мислите й. — Изглежда съм сбъркал.
— Добре. — Моли се опита да тръгне обратно, но Фостър постави ръцете си от двете страни на главата й и не й даде възможност да се помръдне.
— Имаме чудесна възможност да избягаме от шума и дима — прошепна той. — Знам, че не обичаш дима, Моли. Забелязал съм как махаш раздразнено с ръка или триеш очите си, когато наоколо се пуши. Защо да не се наслаждаваме малко на тишината и спокойствието тук?
— Наистина трябва да намеря Улф…
— Всъщност, ако наистина искаш да избягаш от цялата тази лудост, мога да осигуря стая за двама ни. — Фостър приближи лице до нейното, като че се готвеше да я целуне, Моли приклекна леко и се измъкна под опряната му на стената ръка. Но не бе достатъчно бърза и Фостър успя да я хване за ръката.
— Хайде. — Фостър стисна по-силно ръката й и приближи тялото й до своето. — Не се опъвай толкова. С Улф и преди сме делили жени.
С едната си ръка държеше ръката й, а с другата започна да гали шията й, като се насочваше още по-надолу.
— О, така ли? — отвърна тя спокойно и усети как Фостър се отпусна.
Точно това й трябваше. Моли го ритна по пищяла и го блъсна в гърдите, Фостър падна, а Моли продължи по коридора в обратна посока. Успя да види изненадата, изписана на лицето му, преди да се спусне отново в търсене на съпруга си.
Къде беше той? Защо я беше оставил сама да се оправя с този пиян идиот? Защо точно тази вечер заведението беше толкова претъпкано? Мястото бе пълно с картоиграчи и техните дами, любопитни наблюдатели, келнерите на Фил, които разнасяха пълни подноси с чаши. В помещението се стелеше гъст дим, който замъгляваше всичко наоколо. Улф бе по-висок от всички тук и Моли би трябвало вече да го е открила, освен ако той не бе започнал нова игра и бе седнал някъде по масите.
Сърцето й започна да бие уплашено. Моли никога не бе очаквала един приятел на Улф да се нахвърли така върху нея. Улф без съмнение щеше да побеснее, но тя нямаше да се почувства в безопасност, докато не облегнеше глава на ръката му и не го помолеше никога повече да не я оставя сама на това място. Моли започна да обикаля масите, но Улф не се виждаше никъде. Моли имаше нужда от цялото си самообладание да не изкрещи високо името му. Не че той щеше да има нещо против. Улф обичаше, когато тя привличаше вниманието към себе си, независимо по какъв начин.
— Червената дама на Улф — извика някой с дрезгав глас и преди Моли да разбере какво става, някой сграбчи китката й и я задържа здраво. — Точно сега аз самият имам нужда от малко късмет — допълни някакъв мъж, когото Моли познаваше съвсем бегло. — Стой тук, докато спечеля тази ръка.
— Аз… не мога. — Моли отдръпна ръката си и в този момент позна мъжа, от когото преди време бе спечелила хиляда долара само с обръщането на една карта.
Когато се обърна, Моли видя Улф в другата част на помещението и се отправи към коридора, където Фостър я бе нападнал. Като че всички се бяха наговорили да застават на пътя й и да й пречат! Моли си проправяше с мъка път през тълпата, като от време на време се налагаше да бутне по-грубо нечий гръб или рамо, докато накрая достигна началото на коридора.
Улф току-що влизаше в помещението от другия край на коридора, а Фостър, слава богу, не се виждаше никакъв. Моли си пое дълбоко дъх и забърза в тази посока. Улф щеше да побеснее от ярост, но тя трябваше да му каже какво се бе случило. Повече от всичко друго Моли искаше той да я прегърне, да й каже, че всичко ще бъде наред и да й обещае, че вече няма да я оставя сама.
Моли долови гласове, идващи от близката стая, още преди да се приближи до вратата, която Улф бе оставил леко открехната.
— Скъпи, вече си мислех, че никога няма да дойдеш.
Гласът не можеше да бъде сгрешен, това бе дрезгавият глас на Адел.
— Какво искаш? — попита Улф с безразличен тон.
Последва дълга пауза, твърде дълга и въображението на Моли започна да рисува различни картини. Какво правеха те? Дали да нахлуе в стаята, независимо от това какво се случваше вътре?
— Искам да знам защо се ожени за това… това момиче.
Моли позна ниския смях на Улф, смях, който не съдържаше нищо весело.
— Ревнуваш ли, скъпа?
Моли почувства как коленете й започнаха да треперят.