В този момент Улф чувстваше единствено облекчение. През цялото време си бе представял Моли в прегръдките на другия мъж, а Фостър е бил с Адел. Но изведнъж го връхлетя паника, толкова силна, колкото и гневът преди това.
— Къде е Моли?
— Не знам — отвърна Фостър, като се пресегна към наполовина изпразнената бутилка до леглото. — Не съм я виждал, откакто излязох от Фил. — В този миг разбра. — Само не ми казвай, че си мислил, че Моли е тук.
— Тя си е тръгнала веднага след теб.
Ако не е последвала Фостър, защо тогава? Фил беше казал, че тя е тръгнала пеша и Улф бе помислил, че го е направила, защото е искала да настигне Фостър. В този момент изведнъж се сети какво се бе случило.
— Боже господи! — промърмори той. — Загубила се е.
Моли нямаше чувство за ориентация и никога не би могла да намери пътя до „Уолдорф“ сама.
— Не искаш ли да знаеш какво се случи? — извика Фостър, но Улф вече бе изчезнал от стаята.
Слънцето вече надничаше зад светлите пердета. Моли изобщо не се чувстваше изморена, Бриджит също.
Бяха разговаряли през цялата нощ, като споделяха проблемите си и неприятностите, свързани с мъжете, които обичаха. И двете чувстваха странна утеха от факта, че споделяха толкова съкровени неща, а бяха напълно непознати. Е, преди няколко часа Бриджит наистина бе напълно непозната на Моли, но вече не. Моли се бе чувствала толкова самотна, но сега имаше приятелка. Все още я болеше, но вече разбираше, че не е направила нищо лошо или грешно, а само може би бе надценила съпруга си.
— Какво смяташ да правиш? — попита тя, като сложи успокоителна ръка върху тази на Бриджит.
— Какво бих могла да направя? — Бриджит не ридаеше и не се оплакваше, но в думите й имаше отчаяна безнадеждност. — Нямам никакъв избор. Много вероятно е никога да не напусна тази стая. През останалата част от живота си ще работя в тази фабрика и ще шия, докато умра. И със сигурност никога няма да се омъжа, защото след всичко това никой мъж не би ме пожелал за съпруга.
Думите й съдържаха безнадеждност, но очите й блестяха. Може би тя също бе намерила утеха.
Неприятностите на Моли бяха просто незначителни в сравнение с тези на Бриджит, освен това тя имаше възможности, които другото момиче нямаше. Моли винаги можеше да се върне във Ванора Пойнт.
Не само Ванора Пойнт, съществуваше и Кингспорт, и всичките й приятели там. Можеше да пече хляб, както дълги години бе правила майка й, ако разбира се, това се наложеше. Имаше гората и океана, и можеше да се радва на успокояващото им присъствие. В този момент нито една от тези възможности не я привличаше, но поне имаше място, където да се върне.
Въпреки дългата и мъчителна нощ, Моли се усмихна.
— Хрумна ми една идея.
Бриджит я погледна с очакване.
— Ще го напуснеш ли?
Моли махна с ръка в неопределен жест.
— Не става дума за Улф. Все още не съм решила какво да направя. Надявам се да не е мигнал през цялата нощ, чудейки се къде съм. А може изобщо да не съм му липсвала… но ще мисля за това по-късно.
Болката бе твърде силна, не можеше да мисли за това сега, за Улф и Адел, и за затръшнатата врата. Все едно Улф я бе затръшнал в лицето й.
Като тръсна леко глава, Моли отхвърли мисълта за собствените си проблеми и хвана ръката на Бриджит.
— Ще дойдеш ли с мен в „Уолдорф“? — Моли едва сдържаше усмивката си. — Имам чудесна идея.
Петнадесета глава
Отдавна се бе зазорило, когато Моли и Бриджит се отправиха по Тридесет и трета улица. Моли въздъхна от облекчение, когато пред погледа й изникна познатият „Уолдорф“. Никога не би могла да го свърже с представата за дом, но въпреки това, след изминалата нощ, хотелът представляваше за нея успокоителна гледка.
Бриджит забави крачка.
— Сега си тръгвам. И запомни какво ти казах. Не позволявай на този твой съпруг да те приема като нещо, разбиращо се от само себе си.
— Страхувам се, че вече е твърде късно за това.
В този момент Бриджит спря.
— Хайде, Бриджит. — Моли хвана момичето за ръката и започна да го убеждава да продължи с нея. — Имам изненада за теб.
Бриджит не се помръдна от мястото си, затова Моли също се принуди да спре.
— Не искам награда. Не затова ти помогнах.
— Знам това. Моля те, ела.
Моли трябваше да дръпне момичето за ръката, за да принуди Бриджит да тръгне отново. Бриджит неохотно се съгласи.
Почти бяха достигнали покрития вход на хотела, когато Моли чу как някой вика високо името й. Не можеше да сбърка този глас и когато вдигна глава, забеляза Улф, който идваше от противоположната посока.