Сакото му бе разкопчано, вратовръзката му липсваше и обикновено безупречно подредената му черна коса, сега бе в безпорядък. Но изражението му на дива ярост я накара да спре. Улф направи три дълги крачки, след което се затича бавно към нея. Преди да я достигне обаче той се овладя. Спря да тича, но стиснатите му в юмруци ръце й подсказаха, че той полага неимоверни усилия да се овладее.
— Това ли е съпругът ти? — прошепна Бриджит със страхопочитание.
— Да, страхувам се, че е той. В момента обаче не изглежда много щастлив.
— Така е — въздъхна неохотно Бриджит. — Наистина не мога да остана.
Моли обаче продължи да я държи за ръката.
— Къде, по дяволите, беше? — попита Улф, като спря на известно разстояние.
— Мога да те попитам същото. Къде беше ти, Улф? — Моли вдигна гордо брадичка.
Улф вдигна учудено вежди, изненадан от тона й.
— Търсех те. През цялата нощ, Червенокоске. Къде беше?
— Не можем ли да довършим разговора си в апартамента? Портиерът ни наблюдава.
Моли мина покрай Улф, без да го погледне, като се питаше дали няма да я принуди насила да спре.
Той не го направи. Улф просто ги последва във фоайето на хотела. Моли се насочи към стълбите, но след това се обърна рязко, като едва не събори Улф. Успя да мине покрай него и преди той да се опита да я спре, достигна рецепцията.
— Добро утро, мисис Тревелиън — поздрави я учтиво чиновникът, който с нищо не показа учудването си от необичайния час, в който се прибираше и от не съвсем изрядната й външност.
— Добро утро. Питах се дали не бихте ми направили една огромна услуга.
Служителят само кимна леко. Моли вече бе научила, че служителите в „Уолдорф“ можеха да уредят всичко и то изключително прецизно.
— Бихте ли се свързали с шивачката, мисис Уоткинс, която често ни посещава. Предайте й да дойде в апартамента ми колкото е възможно по-скоро. Работата не търпи отлагане.
— Разбира се.
— Ще имам нужда и от билет за влака, но не съм съвсем сигурна в каква посока. Бихте ли изпратили някого да дойде в апартамента, когато мисис Уоткинс си замине?
Служителят отново кимна в знак на съгласие.
— Но всички сме ужасно гладни. Искам да поръчам закуска в апартамента, колкото е възможно по-скоро.
— Червенокоске — изръмжа Улф и Моли разбра, че той бе чул всяка нейна дума. — Какво става тук?
Моли хвърли поглед към Бриджит.
— Не му обръщай внимание. Грубостта при него идва естествено, но съпругът ми невинаги се държи по този начин.
Бриджит бе забила поглед в земята, а служителят се престори, че не е чул нищо.
Моли се насочи към стълбите, като продължаваше да държи приятелката си за ръка.
— Билет за влака? — промълви тихо Улф зад нея. — Къде, по дяволите, искаш да отидеш?
Моли не му обърна внимание.
— И коя е тази жена?
— Виждаш ли? — Моли се обърна към Бриджит. — Той вече се чувства по-добре. Само преди секунди въпросът щеше да бъде зададен по съвсем друг начин.
— Червенокоске!
В гласа му имаше заплаха. Моли хвърли поглед през рамо. Очите му мятаха мълнии, ръцете му бяха свити в юмруци.
— Това е мис Бриджит Брейди. — Моли отново извърна глава, за да не се налага да срещне погледа на Улф. — С удоволствие ще ти разкажа как се запознахме, но не и преди да се изкъпя и преоблека, а освен това мисля, че всички имаме нужда от една хубава закуска.
Улф си пое дълбоко дъх, опитвайки с всички сили да се овладее. След като влязоха в апартамента, той зае един стол в ъгъла, изпъна крака и кръстоса ръце на гърдите си. Мълчанието му не предвещаваше нищо добро, а и изразът на лицето му не бе много окуражаващ.
Бриджит отказа да остане сама с него. Моли я разбираше много добре. Моли се изкъпа и облече подходяща утринна рокля, докато Бриджит чакаше и се суетеше около леглото, а Улф чакаше нетърпеливо в другата стая. Когато Моли се освежи и преоблече, Бриджит отново се опита да се извини, както и да си тръгне. Моли обаче не я пусна. Все още.
Скоро и закуската беше поднесена. Моли и Бриджит се нахвърлиха на храната, тъй като и двете бяха гладни, но Улф не взе нищо, освен кафе.
Когато свършиха със закуската, Моли се осмели да погледне Улф. Той я наблюдаваше през присвитите си като тесни цепки очи; Моли не можеше да си спомни някога да го е виждала толкова ядосан.
— Сега е моментът да ми разкажеш какво се случи, скъпа.
Само за миг сцената отново изникна пред погледа й — Улф и Адел, кроящи планове за бъдещето си. На всичкото отгоре, сега той искаше обяснение.