— Не ме наричай „скъпа“ — отвърна студено тя.
Улф хвърли поглед към другата жена.
— Бриджит знае всичко — допълни остро Моли.
Улф искаше да я целуне, да я разтърси хубаво, но не се поддаде на нито един от тези импулси, а остана на стола си, без да помръдне.
— Тя знае всичко, за какво?
— За теб и Адел — отвърна рязко Моли. — Наистина ли си мислеше, че аз няма да науча? Наистина ли си очаквал, че ще се превърна в тиха малка сива мишка и ще те оставя да ми изневеряваш под носа ми, без да ти задам дори един въпрос? — Моли обърна поглед към Бриджит. — Какво очакваш от един мъж, които вярва, че си се омъжила за него заради парите му? Понякога си мисля, че той просто смята, че трябва да съм му благодарна, че изобщо се е оженил за мен, и да понасям всякакви обиди, без изобщо да се възпротивя.
— Чакай малко, Червенокоске — извика Улф и Моли обърна поглед към него. — За какво говориш?
Моли вдигна гордо брадичка.
— Чух всичко. Тръгнах да те търся, защото бях нещастна и разстроена и чух всичко.
— Чула си ме да говоря с Адел.
Моли отново се обърна към Бриджит.
— Виждаш ли? Хладнокръвен както винаги. Все едно нищо не се е случило.
— Наистина нищо не се е случило.
Моли въздъхна дълбоко.
— Ще трябва да довършим този разговор по-късно. Караме Бриджит да се чувства неудобно.
Бриджит изобщо не изглеждаше смутена, но той никога не бе виждал Моли толкова възбудена.
— И как стана така, че срещна мис Брейди? — попита Улф.
— След като излязох от заведението на Фил, се загубих.
— Просто невероятно — промърмори иронично Улф.
И двете жени му хвърлиха унищожителни погледи. Моли се опита да запази спокойствие, но очите й се разшириха още повече.
— Онзи човек… онзи ужасен човек ме нападна.
Без да осъзнава какво прави, Улф скочи от стола си.
— Нарани ли те?
— Не. Бриджит ме спаси, като удари негодника с дръжката на метлата си.
— Никога не трябва да излизаш сама през нощта. — Улф си пое дълбоко дъх с чувство на облекчение и се обърна към Бриджит. — Хиляди благодарности, мис Брейди.
— Седни на мястото си, Улф — обади се Моли. — Ако не ме бе разстроил толкова много, аз нямаше да изляза сама и това изобщо нямаше да се случи.
— Не съм…
— Ще говорим за това по-късно.
Улф седна на мястото си. За пръв път от часове на устните му се появи усмивка.
— Бриджит ме покани да прекарам нощта в дома й и тази сутрин бе достатъчно любезна да ме придружи до тук.
— За да не се загубиш отново.
— Точно така.
Улф бръкна в джоба си и извади пачка банкноти.
— Ние сме ви много благодарни, мис Брейди.
— Нямам нужда от парите ви.
Бриджит Брейди отказа парите му с едно прикрито чувство на отвращение. Какво й бе казала Моли? Улф нямаше нужда от обяснение. Само малка частица от истината беше достатъчна всяка порядъчна жена да се отдръпне от него.
Когато шивачката пристигна, Моли сякаш напълно забрави за присъствието му. Улф не можеше да си спомни нито един миг в живота си, когато да са се отнасяли с него по този начин.
Беше дяволски дълга нощ. Всичките кости го боляха, слепоочията му пулсираха, сърцето му биеше ускорено. Докато претърсваше улиците за Моли, бе имал усещането, че то ще изхвръкне от гърдите му, можеше да преброи всеки негов удар.
Сега, след като Моли се бе върнала, целият му гняв се бе превърнал в смъртна умора. Улф се облегна на стола си, като само наблюдаваше какво става около него.
— Мисис Уоткинс, това е приятелката ми мисис Брейди, която отчаяно се нуждае от вашите услуги.
Бриджит поклати глава и дискретно дръпне Моли за ръкава, но Моли не й обърна внимание. Още преди момичето, Улф бе разбрал, че Моли си е наумила нещо и има твърдото намерение да го изпълни.
— Съвсем наскоро мисис Брейди остана вдовица — продължи Моли. Очите на Бриджит се разшириха от изненада, а Улф разбра, че нещо не бе както трябва. — Поради лични причини, тя трябва незабавно да напусне Ню Йорк, но целият й гардероб бе унищожен от ужасен пожар.
Мисис Уоткинс поклати съчувствено глава.
— Чух за тази трагедия.
Очевидно някъде действително бе избухнал пожар, помисли си Улф. Едва се сдържа да не се разсмее, но така щеше да провали това, което си бе намислила Моли.
— Приятелката ми се нуждае от три хубави черни рокли и то още днес.
Мисис Уоткинс поклати отрицателно глава.
— Тогава, предполагам, че и готови също ще свършат работа. О! — Моли се наведе и прошепна нещо в ухото на мисис Уоткинс, която хвърли кратък съчувствен поглед към Бриджит.
— Да пиша ли тези рокли в сметката ви? — попита шивачката, като се отправи към вратата.
— Не. — Моли се отправи към бюрото и дръпна най-долното чекмедже, като извади оттам… една обувка.