Выбрать главу

Моли извади от обувката няколко банкноти и ги сложи в ръката на шивачката. Бриджит не каза нищо, докато мисис Уоткинс не си отиде.

— Не мога да приема, Моли.

— Можеш — отвърна уверено Моли. — Къде искаш да отидеш? На юг? Или на запад?

— Но това е лъжа — запротестира Бриджит.

— Да — призна Моли. — Но е благородна лъжа.

Моли се опита да не поглежда към съпруга си, докато приготвяше всичко за заминаването на Бриджит. Бриджит отначало протестираше, но накрая Моли успя да я убеди, че с помощта на тази малка лъжа щеше да уреди най-добре своя живот и този на бебето. Това поне можеше да направи за бедното момиче. Това можеше да се случи и на нея, напомни си Моли.

Някакъв богат младеж бе обещал да се ожени за Бриджит, но когато бе открила, че е бременна, страхливецът я бе изоставил, като я бе оставил да работи на нищожна заплата в една шивашка фабрика, да живее в малка стая под наем и с бебе, което бе на път.

С малка част от парите, които Моли бе спечелила и с малко поукрасена история, Бриджит и детето й можеха да започнат нов живот на запад.

Улф накрая бе разбрал, какво се опитваше да направи Моли и докато наблюдаваше, не казваше нищо. В момента, когато Моли спомена за бебето, Улф разбра. Разбра и още нещо. От което го заболя.

Улф категорично отказа да позволи на Моли да излезе сама от хотела, затова двамата изпратиха Бриджит, на гарата. Облечена в черно, с прибрана на тила коса, Бриджит Брейди приличаше съвсем на скърбяща вдовица, фактът, че бе малко уплашена, не вредеше на малката измама.

Колкото и да бе лошо положението, в което бе изпаднала младата жена, неизвестността плашеше повече. Моли разбра това, стисна ръката на приятелката си и й прошепна в ухото окуражителни думи.

Беше късно следобед, когато двамата се прибраха в „Уолдорф“. Чак сега Моли почувства умората, последица от безсънната и ужасна нощ. Цялото тяло я болеше. Искаше да си легне и да спи цяла седмица. Но, разбира се, Улф щеше да настоява да довършат разговора си и наистина може би беше по-добре да приключат с това.

Когато се прибра в апартамента си. Моли се отпусна уморено на най-удобното кресло. Затвори за миг очи и почти заспа, докато Улф придърпа другото кресло и седна точно срещу нея и привлече вниманието й, като постави ръце на коленете й.

— Търсех те през цялата нощ — каза той. — Преминах по всяка улица, която можех да се сетя, водеща от заведението на Фил до хотела.

Улф изглеждаше не по-малко уморен от нея и Моли почти го съжали. Почти.

— Сбърках пресечката — обясни тя.

— По дяволите, Червенокоске, защо не ме изчака?

Моли можеше да излъже, да му каже точно това, което той очакваше… а можеше да му каже и истината, цялата истина. Ако между тях нямаше искреност, ако бракът им не се основаваше на нещо друго, освен на лъжи, тогава този брак бе още по-лош, отколкото бракът без любов. Тогава нищо нямаше да ги свързва. За Моли имаше само един път — истината.

— Предполагам, че трябва да започна от самото начало.

— Моля те, направи го — отвърна нетърпеливо Улф.

След като си пое дълбоко дъх, Моли му разказа всичко, като започна от момента, когато Улф я остави сама, за да потърси друга игра. Странно, но той я слушаше, без да я прекъсва, докато Моли стигна до момента, в който Фостър я бе сграбчил.

— Какво направи той?

— Опитах се да избягам, да те намеря, а той насила ме спря. Ако не настояваше да нося тези неприлични рокли, той вероятно нямаше да посмее да ме погали, но…

— Той те е докоснал?

— Мисля, че вече ти казах това — отвърна Моли.

Очите на Улф започнаха да мятат мълнии, а мускулът на челюстта му отново започна да трепери.

— След това той направи най-отвратителното предложение, което съм чувала някога. Каза, че вие двамата и преди това сте делили жени, като очевидно си мислеше, че това безобразие може да продължи и с мен. Затова го блъснах и той падна на земята, а аз тръгнах да те търся. — Моли му хвърли укорителен поглед. — Бях много разстроена. Ти трябваше да бъдеш там.

Улф не каза нищо в свое оправдание, а се облегна назад, като очевидно изпита облекчение.

— След малко те видях, ти отиваше към задните стаи и те последвах.

— Червенокоске… — започна той, като очевидно реши, че е дошло време да извини действията си.

— Остави ме да довърша — настоя Моли. — Чух всичко, което каза на онази жена, Адел. Достатъчно лошо е, че постоянно говориш, че си се оженил за мен, само за да ти осигуря наследници и за да се отървеш от настоятелните майки, но да го споделяш с някой друг… с нея… да й казваш…

— Истината? — довърши той.