Моли не искаше да повярва, че точно това бе истината, но Улф никога не й бе казал нещо по-различно.
— Но това не е най-лошото. Не мога да повярвам, че ти си имал… връзка с тази жена, докато е била омъжена, че буквално си планирал да продължиш тази… тази…
— Авантюра.
Лицето й пламна, Моли разбра, че ужасно се е изчервила.
— Да — прошепна тя. — Не можех да остана, след като чух всичко това. Боли, Улф, повече, отколкото можеш да си представиш. Освен това бях ядосана. Не исках да остана и да слушам повече, особено след като захлопна силно вратата.
Сега беше негов ред и Моли затаи дъх в очакване.
— Всъщност — промърмори той след момент размисъл. — Адел беше тази, която затръшна вратата.
— Аз наистина не…
— Ако бе останала още минута-две, щеше да ме видиш в игралната зала, след като излязох от стаята.
— Наистина няма…
— Не съм ти изневерил, Червенокоске.
Не беше кой знае какво. Улф не обещаваше, че няма да го направи, само я уверяваше, че досега не я беше измамил.
— Но когато се върна във Ванора Пойнт…
— Когато дойде това време, тогава ще видим — отвърна остро той.
Моли знаеше, че това време щеше скоро да дойде. Когато бе застанала пред него и го гледаше в очите, не можеше да повярва, че Улф ще я изостави и ще се върне при друга жена, но той не бе отрекъл, че точно това бе планът му. Въпреки това му вярваше, че до този момент не е бил неверен съпруг, от което изпита огромно облекчение. Той нямаше да й обещае нищо повече.
— Изтощена съм — каза Моли, като се изправи. — Трябва да поспя.
— Аз също.
Улф я последва в спалнята.
— Наистина ли ме търси през цялата нощ? — попита Моли, като започна да разкопчава роклята.
— Да, по дяволите — отвърна сопнато Улф. — Никога повече не прави това!
Улф се съблече бавно, движенията му издаваха умора, след което двамата си легнаха. Улф покри Моли с дебелата завивка и привлече тялото й към своето. Част от гнева на Моли се изпари, когато се намери в прегръдките му, макар да разбираше, че не трябва да се самозалъгва. Никога преди не бе осъзнавала, че мекото легло и прегръдката на силни мъжки ръце можеха да бъдат толкова успокояващи. Въпреки всичко, което й бе сторил, Моли се отпусна доволно в прегръдките му. След безсънната нощ, това й се струваше рай.
И сега какво? Дали Улф очакваше животът им да продължава така, както когато бяха пристигнали в Ню Йорк? Тя все още го обичаше, но можеше ли да му се довери със сърцето си?
Моли почти се бе унесла в сън, когато Улф се раздвижи.
— Това, което направи за онова момиче, беше чудесно.
Тихият глас на Улф я изненада. Моли се размърда леко, като си мислеше да му обърне гръб, но ръцете му я държаха здраво. Като разбра, че усилията й да се отмести от него, са безполезни, Моли въздъхна и се отказа от намерението си.
— Миналата нощ тя ме спаси.
— Знам — прошепна той.
— И освен това…
Дали да му каже всичко? Както неведнъж си бе казвала, единственият път за нея бе истината.
— През цялото време, докато Бриджит ми разказваше живота си, не преставах да си мисля, че това можеше да се случи и на мен. Ако беше продължил да ме преследваш, ако не се бе оженил за мен, рано или късно…
Улф повдигна леко брадичката й, така че тя бе принудена да го погледне в очите.
— Кажи ми, Червенокоске, наистина ли си мислиш, че щях да падна толкова ниско?
Моли се замисли за минута-две, а Улф я гледаше настоятелно. Моли не знаеше какъв отговор очаква той от нея.
— Да — прошепна тя.
Улф не каза нищо, за да се защити, пусна брадичката й и я привлече към себе си, така че тя зарови глава на гърдите му, а топлият му дъх галеше косите й.
Шестнадесета глава
Моли все още спеше, когато Улф излезе от апартамента. Той самият също бе спал дълбоко, след като бе прекарал една безкрайна нощ.
Искаше да я люби, преди да излезе и да свърши това, което трябваше, но тя спеше толкова сладко, че не му даде сърце да я събуди.
Бе все още рано и Фостър със сигурност още спеше. Улф изкачи стълбите, като вече не изпитваше онази ярост, която го бе довела тук по-рано, но целта му бе същата.
Вратата на стаята на Фостър все още не бе поправена, Улф я отвори и видя приятеля си в леглото, дълбоко заспал.
— Добро утро — извика високо Улф, а Фостър стреснато скочи в леглото.
— По-тихо — настоя той, като с усилие отвори очи.
— Дължа ти извинение. — Улф затръшна вратата, а Фостър болезнено примигна.
— Освен това ми дължиш и нова врата — прошепна Фостър.
— Разбира се.
— Да разбирам ли, че си я намерил?
— Да — отвърна спокойно Улф. — Всичко е наред, поне засега.