— Здравей, Червенокоске.
— Здравей.
Моли спря на известно разстояние от него. Улф бе облечен като предишния ден, само че карираната риза бе в различен цвят, ако си спомняше добре. Той прегърна карабината си с такава любов, с каквато една майка би прегърнала детето си. Раницата, която носеше и предишния ден, висеше на рамото му. Той й отправи лукава усмивка.
— Какво има в кошницата?
— Същото като вчера. Хляб, вино, сирене и риба. — Моли бръкна в кошницата и извади самун хляб. — Днес донесох повече храна, в случай, че си гладен и нямаш нищо друго, освен студен хляб и свинско.
Той не взе хляба, но облегна карабината на ствола на едно дърво и смъкна раницата от рамото си.
— Много любезно от твоя страна, Червенокоске. Но аз също дойдох подготвен.
Улф извади тънко одеяло и го разстла в краката си, точно на пътеката, след това извади от раницата бутилка и две малки чаши, които придържаше внимателно, докато сядаше в единия край на одеялото.
Моли не се бе помръднала от мястото си и когато Улф се настани удобно, вдигна настойчиво поглед към нея.
— Хайде, седни и вземи и хляба, ако искаш.
След миг на колебание Моли се приближи и седна в другия край на одеялото, като подви полата под себе си и отметна назад качулката на пелерината.
— Наистина не би трябвало да правя това — запротестира тя, но съвсем неубедително. — Баба ще се тревожи, ако закъснея.
Сърцето й биеше бясно от вълнение и Моли се надяваше, че Улф няма да забележи, че е притеснена. Той можеше да вземе притеснението й за страх, което не беше истина.
Тя постави хляба между тях в средата на одеялото като един вид бариера. Очевидно Улф не го бе грижа дали баба й ще се притеснява.
— Хайде, пийни една глътка. — Улф отвори бутилката и напълни една от малките чашки почти до ръба.
— Какво е това? — попита тя, като пое чашката от ръката му.
— Бренди.
Улф наля и в своята чаша и изпи напитката на един дъх. Наля си и втори път, преди Моли да бе успяла да вдигне своята чашка до устните си. Тя първо помириса подозрително напитката. Разбира се, от време на време получаваше по чаша вино с вечерята, но никога не бе пила нещо толкова силно като брендито на Улф.
— Пий, не се страхувай — подкани я Улф и тя вдигна чашката и едва докосна с устни алкохола, след това отново я свали в скута си.
— Не би трябвало да пия това — каза Моли, като остави брендито настрани. — Гладен ли си? — Тя отчупи парче хляб и му го подаде точно когато той изпи втората си чаша. — Надявам се, че обичаш сладък хляб. Сложила съм канела и стафиди.
— Значи сама си го направила — отбеляза той сухо и взе парчето хляб. Пръстите му едва докоснаха нейните и Моли бързо прибра ръка в скута си. — Изпий брендито ми, тогава и аз ще ям от хляба ти.
Моли взе отново чашката и неохотно я доближи до устните си. Пое съвсем малка глътчица, но тя бе достатъчна очите й веднага да плувнат в сълзи. Брендито изгори гърлото й. Без да се колебае, Моли върна чашката на Улф.
— Не мога да пия това.
Моли за миг си помисли, че той ще откаже да вземе чашката от ръката й, а без съмнение щеше да го обиди, ако изхвърлеше останалата част от питието в гората. Помисли си, че ако проникне в корените на някое дърво, то можеше и да изсъхне.
— Защо не?
Улф се пресегна, но вместо да вземе чайката, сключи пръсти около нейните. Ръката му бе толкова голяма, че нейната се изгуби в нея. Пръстите му бяха дълги и силни. Ръката му беше топла, мека и силна, а от докосването му сърцето й започна да бие така, че Моли се уплаши, че Улф ще го чуе. Зелените му очи блестяха толкова мрачно, че Моли не издържа и сведе поглед към силната му челюст, където нервно потрепваше мускул. Дали беше тик? Моли сведе поглед още по-надолу към шията му. Там пулсираше една вена в синхрон с ударите на сърцето му. За разлика от нейното, неговото сър, изглежда, не бе променило ритъма си.
Моли бе впила поглед в едно копче на жилетката му. Когато той най-сетне пое чашата от нея, пръстите му леко докоснаха обратната страна на ръката й.
— Трябва да тръгвам. — Гласът й бе слаб и несигурен.
— Толкова скоро?
В думите му не се долавяше никакво вълнение и Моли се укори вътрешно, че е такава глупачка. Докосването бе съвсем невинно. Той бе задържал ръката си върху нейната не повече от няколко секунди, а ето че тя се чувстваше така, като че ли той се готви да я целуне. Моли несъзнателно прокара език по устните си.
— Все още не съм опитал хляба ти. — Улф взе парчето хляб, което Моли му бе оставила и отчупи от единия му край. Не свали поглед от нея, докато поставяше парченцето в устата си и доизпи останалото бренди в чашата си. — Чудесен е, Червенокоске.