Фостър закри лице с двете си ръце, които леко трепереха. Несъзнателно, Улф си представи как тези ръце галят Моли и стисна юмруци. Не сега. Все още не.
— Миналата нощ те нямаше при Фил. Трябва да призная, че се обезпокоих. — Фостър се изправи и с усилие прехвърли крака през леглото, като простенваше при всяко движение.
Преди много пъти се бе случвало Улф да пие заедно с Фостър питие след питие и на сутринта се бе чувствал по същия начин. В момента, гледайки Фостър, Улф се питаше защо, по дяволите, бе постъпвал по този начин.
— Миналата нощ с Моли не излизахме никъде.
Фостър му хвърли измъчен поглед.
— Е, Моли издържа блестящо изпитанието, нали? Изобщо не пожела да има нищо общо с мен. Предполагам, че вече ти е казала.
— Да. — Улф се ухили.
Фостър с мъка нахлузи панталоните си, след което се обърна към Улф.
— Какво правиш тук толкова рано сутрин?
— Не ми остава време от работа, затова реших да се отбия на път за офиса. Откакто пристигнах в Ню Йорк, не съм имал възможност да се кача на ринга и се чувствам малко напрегнат.
— И с кого очакваш да се боксираш по това време на деня? Момчетата, които срещу заплащане служат за спаринг-партньори, не идват по-рано от следобед, затова много се съмнявам, че по това време ще намериш някого.
— А ти какво ще кажеш за предложението ми? — попита Улф с обичайния си спокоен тон, а Фостър го погледна ужасено.
— Искаш мен за партньор? Сега?
— Винаги си се справял добре — отвърна Улф с безразличие, като си спомни няколкото случая, когато се бяха боксирали с Фостър.
— Само защото не ме нападаше прекалено. — Фостър облече бяла риза. — Виждал съм те понякога как си изкарваш лошото настроение на някое от онези бедни момчета.
— Значи няма да те нападам прекалено — отвърна Улф, като се усмихна. — Знаеш, че винаги постъпвам по този начин. Излизаме на ринга, разгряваме малко, после си разменяме по някой удар.
— Това ти липсва, нали?
На Улф не отне много време да убеди Фостър да слезе с него в спортната зала, която се намираше в задната част на клуба, след библиотеката и билярдната зала.
Фостър бе прав, по това време на деня спортната зала бе празна.
— Не съм много сигурен дали да изляза на ринга — обади се Фостър, а гласът му глухо отекна в празната зала.
— Няма да останем дълго — обеща Улф.
Двамата се съблякоха, като останаха само по панталони и чорапи, и се качиха на ринга, Фостър вдигна отбранително юмруци, тъй като Улф незабавно се обърна и го удари по рамото.
— От колко време се виждаш с Адел?
Фостър се движеше така, като че ли имаше олово в краката си, но въпреки това успя да удари Улф леко в гърдите.
— От две седмици. Имаш ли нещо против?
— Съвсем не. — Десният юмрук на Улф улучи челюстта на Фостър, който залитна назад.
Наистина ли двубоят щеше да го накара да се почувства по-добре?
— Моли разказа ли ти какво се случи? — попита Фостър, като смело приближи противника си.
Да, определено щеше да се почувства по-добре.
— Да, всичко.
Улф заби силно юмрук в стомаха на Фостър.
— Само за да съм сигурен, че тя наистина ми е разказала всичко, защо сега ти не ми разкажеш какво се случи?
— Започнах да флиртувам с нея, както предложи ти. — Гърдите на Фостър хриптяха от напрежението и физическото усилие, по лицето му започнаха да се стичат струйки пот. — Тя обаче през цялото време те търсеше. Казах й, че съм те видял да отиваш към задните стаи и тя се отправи натам.
— Сама?
— Не, аз я последвах, разбира се.
— Разбира се. — Улф посегна да удари Фостър през лицето, но юмрукът му бе отбит с бърз контраудар. — И после?
— Станах малко по-смел — призна Фостър. — Знаех, че искаше да се увериш…
— Да, исках. — Улф стовари следващия си удар върху рамото на Фостър.
Собственият му дъх започна да излиза на пресекулки, като този на Фостър, тъй като и самообладанието му го напускаше.
Фостър разпозна гнева в очите на Улф. Улф забеляза това изражение на лицето на противника си — шок, изненада, страх — точно преди Фостър да се опита да отстъпи назад и да прикрие лицето си.
— Помоли ме да ти направя услуга, не помниш ли? — извика Фостър, като продължи да брани лицето си с кръстосани ръце. — Това беше твоя идея. Ти ме помоли да флиртувам с нея.
Улф отпусна ръце и отстъпи крачка назад. Нямаше намерение да преследва Фостър и да бие човек, който дори не искаше да се защитава.
— Прав си — призна Улф, останал без дъх. — Това беше моя идея.
С усмивка на облекчение Фостър отпусна ръце.
— За миг наистина ме изплаши. — По лицето и тялото му се стичаше обилна пот. — Направих това, което ми беше казал, това е всичко.