Моли усети възбудата му и се притисна към него. Улф задълбочи целувката, вдигна я на ръце и я понесе към спалнята. Моли с нетърпение очакваше ласките му, имаше огромна нужда от него, желание, което само той можеше да задоволи. Той трябваше само да я целуне по този начин, като че й предлагаше душата си с тази целувка.
Улф я пусна да стъпи на земята и притисна тялото й към своето, така че тя да почувства истинската сила на желанието му.
Поне по този начин, той наистина имаше нужда от нея.
— Съблазнен от собствената си жена — промърмори Улф, докато разкопчаваше копчетата на муселинената й рокля.
Моли се засмя тихичко.
— Толкова ли е лошо?
Улф не отговори, съблече роклята и я захвърли настрани, след това целуна чувствителното зърно през тънката материя на бельото й. Тялото й веднага реагира на милувката.
— Да — прошепна Улф, като се отдръпна от нея, но само за да махне и корсажа й.
Устните му се върнаха на розовото зърно, засмукаха го лекичко, докато Моли започна да стене от удоволствие.
Бяха застанали до леглото, Моли погали косата на Улф, после плъзна ръце по раменете му, свали сакото му и го пусна да падне на земята. Пръстите й се насочиха към вратовръзката и копчетата на ризата му, след което те също се намериха в краката им.
Устните му не се отделиха от нейните, докато Моли разкопчаваше копчетата на панталоните му. След това се спуснаха по раменете и шията й, като че искаха да я погълнат.
След като дрехите вече не ги отделяха един от друг, те просто се отпуснаха на леглото и с един мощен тласък Улф проникна в нея. Улф смяташе сливането на телата им за порок, за едно от онези удоволствия, на които често се отдаваше, но Моли знаеше, че това е нещо много, много повече.
Улф познаваше тялото й толкова добре, всяка въздишка, всяка тръпка. Той я галеше и целуваше, притежаваше я с тяло и душа, и сърце, заедно с нея достигаше върха на такава наслада, която, понякога си мислеше, ще го докара до лудост.
Известно време никой от тях не помръдна. Улф се бе отпуснал върху нея, притискайки я върху мекото легло, сърцето му биеше ускорено заедно с нейното. Когато вдигна глава и я погледна, в погледа му се четеше подозрение, примесено с удовлетворение.
— Това ли е твоят начин да ме задържиш вкъщи?
Моли прокара пръсти през черната му коса, наведе леко главата му към себе си и го целуна.
— Не бях се замисляла за това, но ако помага, ще се призная за виновна.
Само за част от секундата Улф се отдръпна от нея и я блъсна към средата на леглото.
— Никога не съм те молил да променяш живота ми — прошепна той.
Наистина ли в гласа му имаше удивление? Може би той бе започнал да разбира, че това, което ги свързваше, бе магия.
— Аз също не те бях молила да промениш моя, но ти го направи.
Това очевидно не беше задоволителен отговор, защото Улф се намръщи, но въпреки това отново се приближи до нея и я целуна. Моли прокара нежно ръце надолу по гърба на Улф, след това нагоре, наслаждавайки се, както винаги, на допира на тялото му.
— Познай какво направих днес.
— Трябва ли?
— Не.
Улф се изтърколи на една страна, като повлече и Моли след себе си. Легнаха в средата на леглото, очи в очи, гърди до гърди, а Моли прехвърли крак върху неговия.
— Отидох днес в банката, твоята банка и говорих с мистър Абът.
Улф присви подозрително очи.
— Какво си му казала?
— Взех парите, които спечелих, тези, които ме накара да задържа, и…
— Открила си си собствена сметка? — Моли можеше ясно да прочете неодобрението в очите му.
— Не точно. — Колебливият й отговор го накара да застане нащрек. И преди бе виждала този студен блясък в очите му. — Това не е сметка, а фонд.
— Фонд?
— За жени като Бриджит — обясни Моли.
— Червенокоске, не можеш…
— Но ти каза, че тези пари са мои — отвърна бързо тя. — А аз нямам нужда от тях. Мистър Абът уреди нещата и каза, че познава някои жени, на които биха могли да им бъдат от полза. Само си помисли какво означава за една жена в положението на бедната Бриджит да започне нов живот. Не се ядосвай, Улф.
Улф сложи пръсти на устните й и я накара да замълчи.
— Не можеш да спасиш света, Червенокоске — каза тихо той.
Моли отмести ръката му, като преди това целуна пръста, който той бе сложил на устните й.
— Не се опитвам да спася целия свят. Просто се опитвам да помогна на няколко нещастни жени, които наистина се нуждаят от помощ. Това е всичко.
Улф я погледна намръщено, в очите му не можеше да се прочете нищо. По-скоро гледаха хладно. Но ръцете му галеха косите й, след което се преместиха на меките й бедра. Изглеждаше така, сякаш искаше да й каже нещо, но се колебаеше.