— Вие ли сте бащата на детето на Бриджит?
Сега Моли можеше да разбере защо едно обикновено момиче можеше да бъде излъгано от такъв мъж, безбожно красив, мъж, които умееше си служи с думите и притежаваше очарователна усмивка.
— Поне тя така казва. Никога не съм бил убеден, че съм единственият, който споделяше леглото й.
Моли изпита желание да го зашлеви, но се овладя и просто стисна ръце в скута си.
— Ако случаят е такъв, защо се опитвате да я намерите?
Моли би искала да чуе от него, че обича Бриджит, че иска да се ожени за нея и да отгледат детето си заедно, но дори и за миг не вярваше в такава възможност.
— Ще се женя след по-малко от месец. Бъдещата ми съпруга е най-голямата дъщеря в едно много известно и богато семейство. Сама разбирате колко неловко ще се получи, ако изведнъж Бриджит реши да се появи. Отидох да й обясня, да уредим нещата, но нея я нямаше, а хазяинът каза, че тя просто изчезнала.
Моли почувства инстинктивно, че този красив и очарователен мъж не желаеше нищо добро на Бриджит и на детето й. Той не желаеше едно незаконно дете, което можеше да дойде при него един ден и да разруши добре подредения му живот.
— Мистър Хътън. — Моли се изправи бавно, с цялото достойнство, на което беше способна. — Не мога да ви помогна.
Той хвърли кос поглед към келнера, след това също се изправи и я погледна.
— Помислете си за всички жени, на които би могло да се помогне с парите, които искам да даря на незначителния ви фонд.
Музиката започна, от балната зала до тях достигнаха първите акорди. Моли не изпитваше вече никакво желание да остане и да присъства на концерта, вече не. Искаше Улф да я вземе в прегръдките си и да й каже какво да прави в тази ситуация.
— Не искам парите ви, мистър Хътън — отвърна тя с цялото спокойствие, на което бе способна.
Моли за момент си помисли, че той ще се опита да я спре. Беше много ядосан. Но вместо да се опита да я сграбчи, той се усмихна и взе питието, което тя бе отказала.
— Има и други начини да намеря Бриджит, мисис Тревелиън — каза нехайно той, с доста голяма доза увереност.
— Оставете Бриджит на мира — настоя Моли. — Тя няма да наруши спокойствието на жалкия ви живот.
Той обаче не обърна внимание на молбата й.
— А как ще наречете вашия фонд? Какво ще кажете за „фонд на Улф Тревелиън за самотни майки“. Със сигурност доста хора ще се посмеят.
Моли разбра какво се опитваше да постигне той. Опита да я нарани, да посее в нея съмнения. Тя изправи гордо гръб и хвърли на Робърт Хътън поглед, който трябваше да го постави на място. Моли не се интересуваше колко пари има Робърт Хътън, нито пък за нея имаше някакво значение за колко важен се мислеше, той не можеше да я заплашва.
— Улф изобщо не прилича на вас, мистър Хътън.
Моли си тръгна и го остави в Синия салон, където той продължи да отпива от уискито си. Щеше да изпрати телеграма на Бриджит, ще я посъветва да си смени името и отново да се премести. Очевидно Робърт Хътън нямаше намерение да се отказва, не толкова лесно. Той щеше да наеме детективи, за да открият Бриджит.
Мистър Абът я чакаше пред затворените врати на балната зала.
— Къде е Улф? — попита Моли, като се приближи до него.
Колко й беше нужен, точно в този момент! Имаше нужда да се сгуши в прегръдките му, да почувства силата му. Той щеше да знае какво да се направи.
Мистър Абът изглеждаше много притеснен. Разхлаби ненужно яката на ризата си.
— Мистър Тревелиън си тръгна внезапно.
— В хотела ли? — Моли бързо се запъти към изхода.
— Не. Каза, че знаете къде да го намерите.
Улф отново я бе изоставил, когато имаше най-голяма нужда от него. Сърцето й прескочи няколко удара; разбира се, че знаеше къде ще намери Улф.
Улф погледна без интерес картите, които държеше в ръка. Пред него имаше чаша бренди, което не бе толкова добро, колкото това в апартамента. Пурата, която стискаше между зъбите си, също не беше от най-хубавите.
Не можеше обаче да остане и миг повече в балната зала и да бъде укротеният Улф на Моли.
Принадлежеше точно на това място, където хората го приемаха такъв, какъвто е. Ако трябваше от време на време да се преструва на заинтересован, това не беше от такова значение. Ако някой го наблюдаваше отстрани, несъмнено би заключил, че брендито е от най-добро качество, а пурата — превъзходна.
Не знаеше какво бе развалило магията. Осъзнаването на факта, че Моли се стреми да го притежава изцяло? Небрежният коментар на Робърт, че Моли го е укротила? Или магията се бе развалила в момента, когато Моли го остави заедно с банкера, за да прекара пет минути насаме с най-големия развратник в Ню Йорк?