Тази вечер късметът му не работеше както обикновено, но Улф отдаде това на невъзможността да се съсредоточи вечерта току-що беше започнала. Улф бе сигурен, че ще спечели обратно това, което беше загубил и дори много повече.
— Погледни кой е тук — измърмори Фостър, седнал на стола вдясно от Улф.
Улф вдигна поглед и забеляза Моли, която пресичаше помещението. Не изглеждаше щастлива, но когато погледите им се срещнаха, той забеляза облекчението, което се изписа на лицето й. Улф не й даде възможност да го попита какво прави тук.
— Мислех си, че ще останеш на концерта, наслаждавайки се на компанията на Робърт. — Изричайки тези думи, Улф дори не вдигна поглед от картите.
— Как можа да ме оставиш сама с този ужасен човек?
Този път Улф впи поглед в очите й.
— Не те оставих сама. Ти доброволно отиде с него, Червенокоске. Кажи ми, той утрои ли фонда ти? Или го учетвори? Какво точно искаше от теб?
— Казах му да си задържи парите — отвърна тихо тя.
Улф затвори ръката, въпреки че картите съвсем не бяха лоши.
— Изненадваш ме, Червенокоске. Повечето жени намират Робърт очарователен.
— Боже милостиви, Улф — изръмжа Фостър, като хвърли своите карти и се обърна към нея. Моли забеляза, че окото му е било насинено, но синината постепенно бе започнала да избледнява. — Отново ли ревнуваш? Тя премина твоя малък тест с…
— Млъкни — промърмори Улф.
— Какъв тест? — Моли насочи цялото си внимание към Фостър.
— Той не ти ли е казал? — Фостър погледна косо към Улф. — Не си й казал? О, господи! Какво направих!
Улф разбра, че това бе отмъщението на Фостър за насиненото око.
— Какъв тест? — настоя Моли.
— Улф ме помоли да пофлиртувам с теб само за да разбере как ще реагираш. След това, разбира се, той не одобри моите методи и ми направи това. — Фостър посочи синината под окото си. — И тъй като ти се държа възхитително, мисля, че той по-скоро би трябвало да те поздрави.
Щеше да бъде проява на истинско малодушие да продължава да гледа картите на масата, затова Улф вдигна глава и погледна Моли. Тя никога не бе могла да крие чувствата си. Всичко се изписваше на лицето й и всеки можеше да го прочете. Наистина, понякога той се опитваше да отрече чувствата, които четеше в погледа й, но сега не можеше да не забележи болката в тези очи, когато тя отвърна на погледа му.
По-голям грях ли бе това от подслушания разговор с Адел? Моли му бе простила онези думи, но това…
— Тест… — прошепна Моли.
Улф не можеше да отвърне по никакъв начин на болката в очите й, на недоверието, което се появи в погледа й и после изчезна. Може би за момент се бе запитала дали е способен на такова предателство спрямо нея, но, разбира се, тя знаеше, че е способен.
— Кажи ми, Улф. — Дори в тихия й шепот се долавяше сила. — Фостър трябваше да бъде част от моето обучение, така ли?
— Не сега, Червенокоске. — Улф забеляза любопитните лица на мъжете около масата.
— Защо не сега? — попита студено тя. — Ти винаги си оценявал подобаващо една скандална история. Този път сам си я направи.
Моли не можеше да запази ледения си тон. Улф знаеше, че тя нямаше да заплаче, но на лицето й бе изписана толкова болка, че го накара да агонизира вътрешно.
— Два пъти — започна тя шепнешком. — Два пъти имах нужда от теб, а теб те нямаше. Обръщам се към теб за утеха само за да видя, че си изчезнал. Сега научавам, че си помолил приятеля си да ме изпита. Че нарочно си ме поставил в тази ситуация, за да докажа верността си.
— Не съм длъжен да ти давам обяснения за действията си.
— Не, не си. Винаги съм знаела, че ти не ме обичаш. Дори приех факта, че може би никога няма да ме обикнеш, но винаги съм си мислела, че ми имаш доверие. Че си откровен с мен. Ако няма доверие между нас, значи нямаме нищо.
— Ще поговорим за това по-късно. — Улф се изправи, а Моли отстъпи крачка назад.
— Не, няма. Аз си отивам вкъщи, Улф. — Моли изправи рамене и отметна назад глава. В позата и в гласа й имаше истинско предизвикателство. — Не принадлежа на този град и не ми харесва да живея в хотел. Липсва ми гората и свежият въздух. Майка ми и баба ми. Липсва ми тишината и слънчевите лъчи между клоните на дърветата.
— Червенокоске…
— Отивам си у дома. — Гласът й бе тих, но звучеше с неочаквана твърдост. — Ще дойдеш ли с мен?
Моли го гледаше смело право в очите, забравила хората, които се тълпяха около тях.
Улф поклати глава.
— Имам една идея — обади се Фостър, като се усмихна широко, а Улф изпита огромно желание да го удуши, защото бе започнал всичко това.