Мистър Ларкин бе винаги наблизо и ги наблюдаваше, докато Моли изпрати гостите си до вратата. Моли бе започнала да свиква със способността на този човек да бъде винаги там, където бе нужен и инстинктивно да отгатва желанията й. Когато бебето станеше на възрастта на Уоли и започнеше да се промъква любопитно от стая в стая, още един чифт ръце нямаше да й бъде излишен.
А някога бе казала, че иска шест деца!
Моли извади бързо последното писмо, което бе написала, от кошчето за боклук, докато мистър Ларкин изчезваше в обратна посока по коридора. Може би бе по-добре да изгори това писмо.
Деветнадесета глава
Моли се намръщи, докато добавяше още едно жълто цвете към сатенената покривка. Въпреки че нямаше никакво желание да бродира, Моли смяташе, че е чиста загуба на време, щом почти бе довършила покривката, да я зареже. Беше прекарала часове над нея и не можеше да я остави настрана недовършена. Може би един ден детето им щеше да поиска да я има като спомен от своите родители.
Моли седеше на любимия си стол в библиотеката, където обикновено четеше или шиеше. Ако само я допускаха в кухнята, тя би могла да пече хляб, но всеки път, когато се появеше във владенията на Хариет, бе посрещана с търпелив, но недвусмислен поглед, от който разбираше, че е по-добре да си тръгне.
Дните минаваха, а Моли не се чувстваше тук у дома си повече, отколкото на сватбения си ден.
— Здравей, Червенокоске.
Моли почти подскочи от стола. Дори без да вдига глава, знаеше кого ще види, застанал на вратата. Сгъна покривката и я сложи в кошничката от едната си страна.
— Какво правиш тук?
Улф бе застанал в обичайната си небрежна поза в рамката на вратата и я гледаше така, сякаш тя не принадлежеше на това място.
— Това е моят дом.
Като въздъхна дълбоко, Моли се опита да се успокои. Разбира се, че това бе неговата къща. Знаеше, че той ще дойде, но не очакваше да го види толкова скоро.
— Така е. С удоволствие ще остана в Кингспорт при майка ми, докато се върнеш в Ню Йорк.
— Няма да се връщам.
— Какво! — Моли скочи на крака. — Какво искаш да кажеш с това, че няма да се връщаш? Трябва да се върнеш!
— Всъщност не трябва — отвърна спокойно той. — Бизнесът започна да ми дотяга, затова продадох стоманолеярната и дъскорезницата, а товарът и превозът на стоки е организиран толкова добре, че много рядко имат нужда от мен. Дадох на Хоръс безбожна заплата, за да управлява в мое отсъствие. Всеки бизнес, в който участвам, може да се управлява оттук!
Моли искаше да повярва, че Улф се бе върнал във Ванора Пойнт заради нея, че през седмиците, през които бяха разделени, е разбрал, че я обича… но познаваше Улф твърде добре. Беше отегчен от бизнеса. Скоро щеше да се отегчи и от нея.
— Нищо ли няма да кажеш? — настоя той.
Когато узнаеше, че ще става баща, дали щеше да я зареже? Дали за него детето бе само още една постигната цел?
— Не те очаквах — отвърна тихо тя.
— Очевидно.
— Не знам какво да ти кажа.
Част от нея ликуваше, че той се бе върнал и не искаше нищо повече, освен да се хвърли в прегръдките му. Улф изглеждаше чудесно. Явно времето, през което бяха разделени, изобщо не му беше повлияло зле.
Улф влезе в стаята и с няколко крачки се намери до Моли.
— Липсваше ми, Червенокоске. Доволна ли си?
— Не съвсем.
Той хвана брадичката й и я принуди да го погледне.
— А би трябвало. Никой преди не ми е липсвал.
Моли знаеше, че той ще я целуне и тогава тя ще забрави всяка болка, всяко предателство. Не беше справедливо да има такава власт над нея. Когато той наистина я целуна, сърцето й ускори ритъма си. Въпреки че разумът й отказваше да го приеме, Моли искаше да прости на Улф всичко. Адел, факта, че си бе отишъл вечерта на концерта, изпитанието, на което я бе подложил.
Моли отдели устните си от неговите, но той продължи да я държи здраво.
— Пусни ме.
— Това ли искаш, Червенокоске? — Той я привлече още по-близо до себе си, така че тя да почувства възбудата му. — Имам нужда от теб.
Беше време, когато Моли си бе мислила, че това е достатъчно: Улф да се нуждае от нея по какъвто и да било начин. Бе мислила, че иска точно това. Вече не мислеше така. Обичаше го твърде много, повече отколкото бе мислила, че е възможно.
Моли промуши ръка между притиснатите им тела и я сложи на гърдите на Улф. Можеше да почувства ударите на сърцето му, топлината на тялото, за което бе мечтала нощи наред. Той се усмихна, без съмнение мислейки си, че е спечелил отново.