Когато чуха виковете на човек от групата, която претърсваше гората, Улф бързо отговори. Миг по-късно пред тях се появи огромен мъж. В едната си ръка държеше брадва, а в другата — карабина. Човекът погледна бегло Улф, като дори не се опита да прикрие омразата си и насочи към Моли подозрителния си поглед.
— Добре ли сте?
— Добре съм.
Мъжът насочи дулото на карабината към небето и даде два изстрела. Улф изобщо не хареса начина, по който мъжът държеше брадвата си, докато продължиха да вървят в посока към главния път.
— Сигурна ли сте, мис Моли, че сте добре? — попита я отново великанът, докато бързаха напред, опитвайки се да стигнат пътя, преди да се е стъмнило.
— Съвсем сигурна — отвърна радостно Моли.
— Попитах ви, защото… нали сте омъжена за Улф Тревелиън!
Улф преглътна острите думи, които бяха на езика му. Може би ще трябва да се сблъсква с това през целия си живот. Хората винаги щяха да се чудят защо жена като Моли се бе омъжила за него. Той самият не разбираше защо все пак продължаваше да се усмихва.
— Оценявам усилията ти, Уолъс, както и желанието ти да ме измъкнеш от гората — отвърна Моли, като стисна ръката на Улф. — Но ако си мислиш, че имам нужда да ме спасяваш от Улф, трябва да ти кажа, че се лъжеш.
— Или си закъснял твърде много — добави Улф.
Моли се засмя.
— Твърде много.
Епилог
— Ванора Тревелиън, не се отклонявай от пътеката.
Моли се опита да прикрие усмивката си при думите на съпруга си към най-голямата им дъщеря, но не успя.
На седем години, Ванора бе най-голямата и най-смелата от четирите им дъщери. Тя вървеше право по пътеката към къщата на прабаба Кинкейд, по пътеката, която бе проправил Улф преди години.
Бриджит отметна назад качулката на червената си наметка и непокорните червени къдрици се изсипаха свободно по гърба й, когато се втурна след сестра си. Последва я Мери Джейн, малките й крачета не можеха да тичат толкова бързо. Но безграничната й енергия компенсираше този недостатък.
Малката Адриана, която не беше навършила и три годинки и не можеше да тича след сестрите си, Улф взе на ръце и така продължиха пътя си.
И четирите момичета имаха къдрави червени коси, на които много отиваха червените им наметки, ушити от прабаба Кинкейд и малките кошнички, в които й носеха подаръци. Хляб, избродирана носна кърпичка, рисунка, а в кошничката на Адриана имаше красиво малко камъче.
— Ванора, ти чакай тук — извика Улф, когато видя как голямата му дъщеря изчезва зад завоя.
Момичетата обичаха баща си, но и често го подлагаха на изпитания. Те винаги побеждаваха, защото знаеха, че независимо колко страшно се мръщи или ги заплашва, татко никога нямаше да ги напляска.
Трите момичета изчакаха, докато родителите им ги настигнаха, заедно с най-малката им сестра, която все още наричаха „бебето“. Не за дълго, мислеше си Моли. Може би този път детето щеше да бъде момче, което да наследи името Тревелиън, но изглежда Улф не се безпокоеше за това.
— Ще вървим заедно — нареди Улф. — И всички ще се придържаме към пътеката.
Ванора отново тръгна начело, като неохотно забави крачка.
— Разкажи ми онази история, когато прабаба Кинкейд те е била с бастуна си.
— Не ме е била — запротестира Улф както всеки път, когато момичетата го помолеха да им разкаже тази история.
— Напротив, тя направи точно това — потвърди Моли.
— Тя те е била, защото си искал да се ожениш за мама, нали така?
— Да — отвърна Улф, като се усмихна.
— Но не е успяла да те изплаши — добави Бриджит, като хвърли поглед през рамо с големите си зелени очи. — Нали така?
— Не успя.
Мери Джейн изостана назад.
— Защото си искал да се ожениш за мама.
Улф се усмихна. От години не бе разказвал тази история в буквалния смисъл на думата. Момичетата винаги я разказваха вместо него.
— Точно така.
Адриана прегърна с пълните си ръчички врата му.
— Защото, ако не си се оженил за мама, нямаше да имаш своите червенокоси момичета.
— Точно така.
Адриана започна да се гърчи в ръцете му и Улф я пусна на земята. Ванора все още водеше напред, а другите момичета подскачаха зад нея. Червените им наметки се вееха на вятъра. Улф прегърна Моли през кръста.
— Те толкова приличат на теб — промълви тихо той.
— Но не напълно. — Моли се облегна на рамото на Улф. — Бриджит и Мери Джейн имат твоите очи, а Адриана е много по-висока от другите момичета, когато бяха на нейната възраст. В това също се е метнала на теб. А Ванора…
Точно в този момент Ванора надникна зад едно дърво просто за да провери какво има от другата страна.