Бръмченото лека-полека замираше, погълнато от кухите глъбини на робота, докато накрая престана съвсем. — Номер Едно — викна тя високо, — ядоса ли се?
От каземата долетя слаб шум, напомнящ хриплив ропот, и бързо се разпадна.
Както слушаше напрегнато, изведнъж Олга подскочи от уплаха. Вдясно от нея — с крайчеца на окото долови само сянката — нещо беше помръднало. Обърна се рязко, сърцето й щеше да изхвръкне от гърдите. Ах!
Досмеша я. Въздъхна с облекчение. Не беше друго рамо на робота, излязло изпод земята, за да я хване (защото най-напред това й мина през ума), а див заек. От храстите, които стигаха чак до горе, до основите на стената, животинчето беше изскочило на откритата поляна и се беше спряло на около пет метра от съоръжението.
Отскубна неохотно няколко стръка трева и замръзна неподвижно с щръкнали уши, като че ли предусещаше близка опасност. Само муцунката му се бърчеше бързо и нервно, душейки въздуха. Но очевидно не можеше да разбере.
Търсейки, повдигна глава нагоре, където три стъклени очи нарушаваха еднообразието на стената.
Тогава мигновено от основата на стената, като тласнато от пружина, изхвръкна с враждебно щракане тънко хоризонтално рамо. Заекът понечи да отскочи, за да се спаси, но, клетият, бе хванат в клещи. Металическото рамо, с двоен шарнир и много лека конструкция, се разтресе няколко пъти и започна да стиска животинчето, което се мяташе и издаваше кратки писъци. Клещите се впиваха все по-дълбоко в тялото му.
— Пусни го! Пусни го! — извика Олга ужасена, без да смее да се приближи. Скочи на крака, потърси камък, пръчка или каквото и да е. Но не намери нищо.
Животинчето продължаваше да пищи. В усилието си да го стисне по-силно рамото дори се изви на дъга.
— Пусни го! Пусни го! — продължаваше да вика Олга.
Антената се изправи, повдигайки заека от земята, завъртя се встрани на четиридесет и пет градуса и застана точно срещу жената. Клещите се разтвориха, животното тупна тихо на тревата. Тялото му потръпна за последен път. След това рамото се завъртя обратно, наведе се и бавно-бавно се прибра в стената.
Тогава най-сетне жената осъзна ужасяващата истина. Препъвайки се, побягна към брега, където бяха дрехите й.
— Ах, ти, ти! Бъди проклета! — викаше тя.
В самотата на слънцето ливадата опустя. Остана само малката купчинка тъмна козина, която не помръдваше.
XVIII
Нощ е, вали. Тъмнина. Дъждът е слаб, но студеният вятър го шиба по терасите на Номер Едно и свири жаловито в антените в решетъчните арматури на 1350 метра над морското равнище.
Следобеда откъм Вал Тексеруда бяха започнали да прииждат облаци. Движейки се на север, те хвърляха големи сенки по ливадите, горите и скалите, които от щастливи бели замъци се превръщаха внезапно в черни разядени и зловещи стени.
После там в дъното, на север, облаците се скупчиха, преливайки се в гигантски виолетови фигури. И когато на север нямаше вече място, започнаха да се спускат надолу. От Вал Тексеруда продължаваха да прииждат нови облаци, докато се образува висок и еднообразен сив потон. Под него облаците продължаваха да се движат. Сега над Вале Феличе се е спуснала нощ, вали дъжд и вятърът от време на време свири жаловито.
Съпругата на Ендриаде както винаги при промяна на времето има мигрена, взела е две хапчета и вече е в леглото. В своята вила Измани проучва докладите и плановете, които му е дал Стробеле, защото още не е много наясно и бърза да се ориентира. Стробеле и жена му разговарят възбудено и пушат. Капитан Вестро, който досега не се е появявал, вероятно играе на карти с хората от малкия вътрешен гарнизон, разположен в един по-отдалечен каземат. Всички те не знаят нищо, не подозират какво се е случило днес. Само Олга Стробеле от време на време потръпва, като си спомни за случилото се тази сутрин. Разказа го на мъжа си, но той не й повярва и започна да се смее. Олга обаче скри от него какво е почувствувала в последния момент, когато разбра, че Номер Едно не беше мъж, и изпита отвращение, след което веднага побягна да се облече; премълча това пред мъжа си, но не от свян, напротив, тя с удоволствие би обсъждала надълго и нашироко въпроса, но знае много добре, че в тези неща той е абсолютен невежа, а освен това страда от пуританска превзета нравственост (и може би тъкмо затова тя с готовност се беше омъжила за него: много я изкушаваше мисълта да го поквари малко). Дори и Олга, която се бе оказала толкова близо до окончателното разкриване на голямата тайна, не знае какво всъщност се беше случило.