— Горкият глупак — рече той. — Избягал е направо, без дори да се опита да я отвори.
Запали осветлението и заслиза по стълбата на мазето. На половината път обаче се спря недоумяващ.
От лявата му страна се намираше стена от същия материал, от който бе направен и таванът. Наведе се и видя, че стената минава през цялото мазе, от пода до тавана, отрязвайки го от работилницата.
А какво ставаше в работилницата? Спомни се, че там се намираше компютърът, който Хенри му беше изпратил точно тази сутрин. Три камиона, бе казал Бизли. Три камиона оборудване бе попаднало направо в лапите им.
Тейн се отпусна изнемощял на стълбата.
Трябва да са си помислили, каза си той, че им сътруднича. Може би са решили, че знам кои са и защо са тук и че ще работя с тях. Или са си мислили, че им плащам за поправката на телевизора, печката и радиото. Но ако се разгледат нещата по реда, по който са станали, защо са ремонтирали телевизора, печката и радиото? Какво означава това? Наем ли? Приятелски жест? Или просто малко практическо занимание, за да разберат какво могат да направят с техниката в нашия свят? Вероятно да пробват как би могла да се приспособи тяхната технология към материалите и условията, които са намерили на тази планета?
Тейн вдигна ръка и почука с кокалчетата на пръстите се по стената над стълбата. Гладката бяла повърхност издаде кънтящ звук. Прилепи ухото си до стената, заслуша се внимателно и му се стори, че чува леко бръмчене, което беше така слабо, че не можеше да бъде напълно сигурен.
Косачката за трева на Бейкър Стивънс беше там зад стената и още много други машинарии, чакащи ремонт. Ще ми смъкнат направо кожата, помисли си той, особено Стивънс. Той си пада побойник. Бизли трябва да се е побъркал от страх, продължи мислите си Тейн. Когато е видял тези същества да излизат от мазето, той е излетял като ракета. Втурнал се е направо към вратата, без да си дава труд да я отвори. Сега трябва да е долу в селото, разправяйки историята на всеки, който се спре да го слуша. Обикновено никой не обръща много внимание на Бизли, но ако той крещи достатъчно дълго и силно, вероятно ще се решат да проверят какво е станало. Ще нахлуят тук, оглеждайки мястото, и ще останат с облещени очи, като видят липсващата фасада, и съвсем скоро някои от тях ще се опитат да се намесят.
А това не е тяхна работа, реши твърдо Тейн, в когото се събуди духа на бизнесмен. От предния двор започваше необятна неусвоена земя, и единственият път да се стигне до нея минаваше през къщата му. В такъв случай това означаваше, че земята му принадлежи. Може би не беше много хубава и там можеше да няма нищо. Но преди да допусне други да нахлуят в нея, по-добре бе сам да провери и да види.
Тейн се качи по стълбите и отиде в гаража. Слънцето стоеше все още над северния хоризонт и всичко бе застинало неподвижно. Намери чук, гвоздеи и няколко къси дъски и ги отнесе в къщата.
Таузър бе използувал положението и спеше в креслото със златиста дамаска, но Тейн не го закачи. Заключи задната врата и закова няколко дъски напряко през нея. После затвори прозорците на кухнята и спалнята и също ги закова с дъски. Това трябва да поспре селяните, си каза той, когато пристигнат ядосани тук да разберат какво става.
След това извади от килера ловджийската пушка, кутия с патрони, бинокъл и стара манерка. Напълни манерката с вода от чешмата, сложи в една чанта храна за себе си и за Таузър, тъй като нямаше време за ядене.
Избута Таузър от креслото.
— Хайде, Тауз, — каза той, — да вървим да поразгледаме по-отблизо.
Преди да тръгнат, провери бензина на камиона. Резервоарът бе почти пълен. Качи се с кучето и постави пушката на удобно място, за да му е под ръка. После даде заден ход, обърна камиона и се отправи на север през пустинята.
Пътуването беше леко. Пустинята бе равна като под. От време на време ставаше грапава, но не по-лоша от селските пътища, по които той обикаляше на лов за старинни мебели.
Пейзажът не се променяше. Тук-там се срещаха ниски хълмчета, но пустинята се простираше все така равна и плоска чак до далечния хоризонт. Тейн продължаваше да кара на север, точно срещу слънцето. На няколко места пресече пясъчни ивици.
След около половин час настигна шестнадесетте, които бяха напуснали къщата му. Те продължаваха все така да маршируват.
Като намали скоростта, Тейн кара известно време наравно с тях, но от това нямаше никаква полза: те продължаваха да вървят по пътя си, без да погледнат дори за миг встрани.