— Стой наоколо — каза му Тейн. — И да не избягаш!
Насочил напред оръжието, той пристъпи през вратата в мрака. Поспря, докато очите му привикнат с тъмнината. Сега вече можеше да разгледа стаята, в която се намираше. Беше съвсем обикновена, с груба каменна пейка край една от стените и странна дълбока ниша, издълбана на другата стена. В ъгъла се намираше разнебитен дървен предмет, чието предназначение Тейн не можеше да отгатне.
Жилището е старо и изоставено, помисли си той, напуснато е много отдавна. Може би в далечното минало, когато пустинята е била богата равнина, покрита с трева, тук са живели овчари. Имаше врата, която водеше към друга стая. Когато пристъпи прага й, дочу слабо далечно бумтене и още някакъв звук: шум на падащ дъжд. През отворената врата в дъното й, която водеше навън, Тейн долови полъха на солен морски вятър. Спря изумен.
Още една къща, която водеше в друг свят!
Пристъпи бавно напред, привлечен от отворената врата и през нея излезе навън. Дъждът се лееше от бясно гонещи се облаци. На половин миля по-нататък, отвъд поле, осеяно с безразборно разхвърляни стоманеносиви камъни, се виждаше бурно море, което свирепо се удряше в брега, изхвърляйки с ярост фонтани от пяна и пръски вода високо във въздуха.
Погледна към небето. Дъждовните капки започнаха силно да го бият по лицето. Въздухът беше влажен и хладен и мястото изглеждаше като омагьосано — като свят, появил се направо от някоя стара готическа приказка за духове и таласъми. Тейн се огледа наоколо, но не можеше да види нищо, защото дъждът скриваше света отвъд бреговата ивица. Но зад пелената от дъжд той можеше да долови или му се струваше, че усеща нечие присъствие, от което го побиха тръпки. Задъхвайки се от страх, Тейн се обърна и се върна обратно.
Да се озовеш в един чужд свят, помисли си той, не беше малко. Но да попаднеш във втори, бе вече твърде много за един обикновен човек. Тейн потрепери при мисълта колко безкрайно самотен беше сега. Изведнъж почувствува, че тази изоставена къща става непоносима и изскочи от нея.
Навън слънцето светеше ярко и топлината му беше добре дошла. Дрехите му бяха мокри от дъжда, а по приклада на пушката му се стичаха капки. Огледа се за Таузър, но от кучето нямаше и следа. Не беше под камиона, не се виждаше и никъде другаде. Извика го, но без резултат. Гласът му прозвуча самотно и глухо в празнотата и тишината, които царяха наоколо. Обиколи къщата, търсейки кучето, и откри, че тя нямаше задна страна. Грапавите каменни стени от двете й страни се извиваха странно и се съединяваха, така че гърбът на къщата изобщо липсваше. Това обаче не му направи впечатление. Знаеше, че ще бъде така. Сега той търсеше кучето си и усети, че изпада в паника. Усети, че е много далеч от дома.
Изгуби три часа в търсене. Върна се при къщата, но Таузър не беше там. Отиде отново в другия свят и потърси измежду пръснатите камънаци, но и там го нямаше. Като се върна в пустинята, обиколи хълма и се изкачи на върха му. Оттам огледа наоколо с бинокъла, но не видя нищо освен безжизнена пустиня.
Уморен до смърт, препъващ се, полузаспал дори докато ходеше, Тейн се върна при камиона. Облегна се на него и се опита да събере мислите си. Явно бе безсмислено да продължава в това състояние. Трябваше да поспи малко. Трябваше да се върне в Уилоу Бенд, да напълни резервоара и да вземе още бензин, така че да може да кара още по-нататък, търсейки Таузър. Не можеше да остави тук кучето. Това бе немислимо. Но трябваше да планира работата си, да постъпва разумно. Ни най-малко нямаше да помогне на Таузър, ако се влачеше така наоколо.
Напъха се в камиона и подкара към Уилоу Бенд, като следваше случайните слаби следи, които гумите му бяха направили на песъчливата почва, борейки се със страшната преумора.
Когато мина край хълма, на който се намираха машините от матово стъкло, спря и слезе да се поразтъпче, за да не заспи на волана. Видя, че сега в люлките имаше само седем машини. Но в момента това не му говореше нищо. От значение бе единствено да се противопостави на умората, която го налягаше все повече, да удържи кормилото през последните мили, да се прибере в Уилоу Бенд, да поспи и да се върне да търси Таузър.
Малко след половината път към дома насреща си забеляза кола и зяпна с нямо изумление, защото камионът, който караше, и колата в гаража бяха единствените превозни средства от тази страна на къщата му.
Тейн закова камиона и слезе. Колата се приближи до него, спря и от нея изскочиха бързо Хенри Хортън, Бизли и още един мъж, който носеше звезда.
— Слава богу, че те намерихме, човече! — извика Хенри.
— Не съм се губил — протестира Тейн. — Аз се връщах у дома.