Бизли се появи от всекидневната и излезе през задната врата, като мърмореше.
— В края на краищата — забеляза Хенри, като използува паузата, — бих казал, че имам пръст в тази работа. Съмнявам се, че би успял да направиш много нещо без компютъра, който ти изпратих.
Ето че се започва отново, помисли си Тейн. Дори Хенри мисли, че аз съм направил всичко.
— Но Бизли не ти ли каза?
— Бизли разправя много неща, но ти знаеш какъв е той.
Ето как стояли нещата. Естествено, за селяните това е просто поредната история на Бизли, още една измислица.
Тейн вдигна чашата и изпи кафето, за да спечели време и измисли отговор, но нищо не можеше да реши. Ако кажеше истината, тя щеше да прозвучи по-невероятно от която и да е лъжа.
— На мене можеш да кажеш, Хайръм. Нали сме съдружници!
— Ако ти кажа, няма да ми повярваш, Хенри.
— Добре — рече примирено Хенри и се изправи. — Предполагам, че можем да почакаме.
Бизли мина с гръм и трясък през кухнята, носейки нови туби.
— Ще ми трябва бензин — каза Тейн, — ако тръгна да търся Таузър.
— Ще се погрижа веднага за това — обеща мигновено Хенри. — Ще докарам Ерни с цистерната му, ще прекараме маркуч и ще напълним тези туби. И ще видя дали мога да намеря някой, който да дойде с теб.
— Не е необходимо.
— Ако имахме радиопредавател, тогава щяхме да поддържаме връзка.
— Но нямаме. Аз не мога да чакам, Хенри. Таузър е там някъде навън…
— Да, знам колко много мислиш за него. Щом смяташ, че трябва, иди и го потърси, а аз ще подготвя тук другите работи. Ще намеря адвокати и ще оформим документите относно усвояването на земята…
— Хайръм — намеси се Аби, — моля те, ще направиш ли нещо за мен?
— Да, разбира се — рече Тейн.
— Ще поговориш ли с Бизли? Глупаво е да се държи така. Нямаше никакъв повод да ни напуска по този начин. Може да съм била малко груба с него, но той е толкова тъп, че ме изкарва от кожата. Избяга и прекара половината ден да помага на Таузър да изравя този мармот и…
— Ще поговоря с него — каза Тейн.
— Благодаря ти, Хайръм. Той ще те послуша. Ти си единственият, когото той слуша. Жалко, че не успя да поправиш телевизора, преди да се случи всичко това.
— Идваш ли, Аби? — попита Хенри, застанал на вратата. После вдигна ръка и заговорнически махна за сбогом на Тейн: — Ще се видим по-късно, Хайръм. Аз ще уредя всичко.
Не се и съмнявам, помисли си Тейн. След като си отидоха, той се върна при масата и седна на един стол.
Входната врата се трясна и Бизли нахълта развълнуван.
— Таузър си идва! — извика той. — Връща се и води най-големия мармот, който някога си виждал.
Тейн скочи на крака.
— Мармот! Та тази планета е чужда. Тук няма никакви мармоти.
— Ела само и виж! — отвърна Бизли, като се обърна и отново изтича навън, последван от Тейн.
Наистина съществото доста приличаше на мармот, и то голям колкото човек. По-скоро може би на мармот от детските книжки, защото ходеше на задните си крака и се опитваше да изглежда достойно, дори когато страхливо поглеждаше към Таузър.
Таузър върбеше на тридесетина метра зад него, като спазваше предпазливо дистанцията. Вървеше с леко приведена глава, заел позата на добро овчарско куче, готово да реагира на всяка погрешна стъпка, която мармотът би могъл да направи.
Мармотът приближи до къщата и спря. Обърна се, огледа пустинята и седна на задните си лапи. После извърна огромната си глава и впери поглед в Бизли и Тейн. Тейн видя, че ясните му кафяви очи бяха по-изразителни, отколкото на обикновено животно.
Тейн изтича до кучето, вдигна го и го прегърна, притискайки го силно към себе си. Таузър завъртя глава и прокара влажния си език по лицето на господаря си. С кучето в ръце Тейн погледна грамадния мармот и почувствува огромно облекчение.
Всичко е наред, помисли си той. Таузър се върна.
Отправи се към къщата и влезе в кухнята. Пусна Таузър на земята, взе една паница и я напълни догоре от чешмата. После я сложи на пода и Таузър я излочи жадно.
— По-спокойно — предупреди го Тейн. — Не така изведнъж.
Порови се в хладилника, намери някакви остатъци и ги сложи в чинията на Таузър, който замаха с опашка в израз на кучешкото си щастие.