Да, помисли си Тейн, ще има нашествие от чужденци, но не точно в смисъла, в който предполага Бизли. Значението на тази дума, каза си той, ще е остаряло вече, когато се отнася до хора. Никой човек на Земята няма да може занапред да бъде наричан чужденец, щом в съседство, буквално пред вратата се появят представители на чужд живот. Какви ли са били хората от тази каменна къща?
Вероятно няма да има само една чужда форма на живот от тази планета тук, ами и от много други. Той сам бе намерил още една врата, водеща към трета за него планета. Така че би трябвало да има доста такива врати. Как ли ще изглеждат тези светове и каква е ролята на вратите?
Някой, нещо бе намерило начин да минава от един свят в друг, въпреки лежащите помежду им светлинни години самотно пространство, един път, по-прост и къс от този на полета из бездните на космоса. И веднъж прокаран, този път оставаше отворен и всичко бе така лесно, както да се мине от една стая в друга.
Но имаше нещо, нещо загадъчно, което продължаваше да му бъде непонятно, и това бе въртенето около оста им и движението им по орбита на свързаните планети, на всички планети, които трябва да са съединени така. Невъзможно е, размишляваше той, да се създадат действително здрави връзки между тела, които се движат независимо едно от друго.
Само преди два дена той би сметнал дори мисълта за подобно нещо за фантастична и невъзможна. Все пак то се бе случило. А щом веднъж се бе изпълнило невъзможното, кой логично мислещ човек би казал вече, че няма да стане и друго чудо?
Звънецът иззвъня. Беше Ерни от бензиностанцията.
— Хенри каза, че си искал бензин. Идвам да ти съобщя, че няма да мога да ти го доставя по-рано от утре.
— Добре — отвърна му Тейн. — Сега не ми е нужен.
И като тръшна вратата, се облегна на нея замислен: някой път ще трябва да срещна хората очи в очи. Не мога да се откъсна от света. Рано или късно ще трябва да уредим това с жителите на Земята.
Тейн държеше в ръцете си нещо, което Земята искаше. Нещо, от което човечеството се нуждаеше или поне мислеше, че се нуждае. Но в крайна сметка той носеше отговорността. Случило се бе на неговата земя, в неговата къща. Може би той неволно бе спомогнал дори за това и го бе предизвикал.
И земята, и къщата са мои, каза си гордо той. А този свят отвън е продължение на двора ми, независимо докъде се простира, той е продължение на двора ми.
Бизли бе излязъл от кухнята и Тейн отиде до прозореца във всекидневната.
Пустинята се простираше до далечния хоризонт. Под прозореца, с гръб към къщата, седяха един до друг Бизли и огромният мармот и гледаха към пустинята. Изглеждаше някак си естествено, че мармотът и Бизли седят заедно. На Тейн му се струваше, че двамата може би имат много общи неща.
Това бе добро начало — че човек и чуждо същество от другия свят могат да седят заедно като приятели.
Опита се да си представи структурата на тези свързани планети, на която Земята сега бе част. Възможностите, произтичащи от самия факт на подобно свързване, го накараха да му се завие свят.
Щеше ли да бъде установен контакт между Земята и тези други светове и какви щяха да са последствията от това?
А като помисли, контактът вече бе установен, така естествено, така спокойно, че пропуснаха да го отбележат като голямо и значимо събитие. Защото Бизли и мармотът бяха влезли в контакт и ако всичко продължи така, нямаше да има абсолютно нищо, за което да се тревожат.
И това не е случайност, припомни си той. Всичко е било планирано и извършено с точност и ловкост, придобити от дълга практика. Този свят не е първият, в който откриват врата, няма и да е последният. Подобните на плъхове същества бяха пресекли космическото пространство — и колко светлинни години бяха преодолели бе трудно да се предположи дори — в кораба, който Таузър бе изровил в гората. Те го бяха закопали, може би както дете би скрило чиния, заравяйки я в купчина пясък. После бяха отишли точно в неговата къща и бяха заложили апаратурата, която я превръщаше в тунел между два свята. Щом това бе веднъж направено, изчезваше нуждата да се пресича повече пространството. Необходим бе само един полет в космоса и той бе достатъчен, за да се свържат планетите.
Свършили работата си, дребните животинчета си бяха отишли, но преди това се бяха уверили, че вратата към света им не може да бъде разрушена по никакъв начин. Бяха покрили отвътре стените на къщата с чудния материал, срещу който кирката бе безсилна и който несъмнено би издържал много повече.
И в колона по един, се бяха отправили с тренирана стъпка към хълма, където други осем от космическите им кораби лежаха в люлките си. Сега там бяха останали само седем, в тези люлки на хълма. Мишеподобните същества бяха заминали и може би след време щяха да кацнат на друга планета и да отворят нова врата, свързваща ги с още един свят.