Таусър продължаваше да спи.
Тейн се запрепъва към кухнята и погледна през прозореца, а там, на западната площадка се бе сгушил Бийсли, общият работник на Хортън.
Тейн отиде до задната врата, за да види какво става.
— Напуснах ги, Хайръм — рече му Бийсли. — Тя продължи да ме хока всяка минутка и аз не можех да направя нищо, което да й хареса. Тогава си вдигнах чуковете и ги напуснах.
— Ами, влез — каза Тейн. — Предполагам, че ще искаш да хапнеш нещо и да сръбнеш кафе.
— Чудех се дали ще мога да остана тук, Хайръм. Просто да преспивам, докато си намеря нещо.
— Нека първо да закусим — рече Тейн. — После ще говорим.
Не му харесваше тази работа, казваше си Тейн. Никак не му харесваше. След час-два Аби щеше да дойде и да вдигне врява за това как той бе подмамил Бийсли. Защото колкото и тъп да беше, Бийсли все пак вършеше доста работа, поемаше много ругатни, а и в града нямаше друг, който би се съгласил да работи у Аби Хортън.
— Майка ти винаги ми даваше курабийки — рече Бийсли. — Тя беше много добра, Хайръм.
— Да, така е — потвърди Тейн.
— А моята майка казваше, че вие сте хора от по-друго тесто, че не сте като другите в града, които се правят на много важни. Разправяше, че вашият род е от първите заселници тук. Вярно ли е, Хайръм?
— Хм, може би не точно първите, но тази къща е на почти сто години. Баща ми обичаше да казва, че под този покрив винаги е имало поне по един Тейн. Такива неща, струва ми се, означаваха много за него.
— Сигурно е чудесно да се чувстваш така — рече замислено Бийсли. — Ти навярно се гордееш с тази къща, Хайръм.
— Е, „гордея“ не е точната дума. По-скоро чувствам, че й принадлежа. Не мога да си представя да живея в друга къща.
Тейн включи едното колело на печката и напълни чайника с вода. Като го занесе обратно, той ритна печката. Обаче нямаше нужда от това, защото колелото бе започнало вече да почервенява.
„Вече два пъти поред“, помисли си Тейн. „Това чудо работи все по-добре!“
— Леле, Хайръм — възкликна Бийсли, — я какво хубаво радио имаш!
— Нищо не струва — рече Тейн. — Счупено е. Не ми остава време да го поправя.
— Мисля, че не си прав, Хайръм. Току-що го включих и ето, че загря.
— Започва да… хей, я дай да видя! — изкрещя Тейн.
Бийсли не лъжеше. От вътрешността на радиото се носеше леко бучене.
Чу се глас, който се усили, щом апаратът загря.
Думите бяха неразбираеми.
— Що за приказки са това? — попита Бийсли.
— Не зная — отвърна Тейн, който се бореше с паниката си.
Първо телевизорът, после печката, а сега и радиото!
Той завъртя копчето, за да избере някоя станция, а стрелката бавно се придвижи по скалата. Тя не подскачаше нагоре-надолу, както я помнеше Тейн. Станция след станция се появяваха и заглъхваха.
Тейн нагласи радиото на следващата появила се станция, но думите, които се разнесоха, отново бяха странни и неразбираеми. Той вече знаеше какво точно притежава.
Вместо радио за 39 долара и 50 цента Тейн имаше апарат за всички честоти във вселената, каквито рекламираха в списанията за луксозни стоки.
Той успя да се съвземе и се обърна към Бийсли.
— Виж дали ще можеш да хванеш някоя станция на английски език, а аз ще се заема с яйцата.
Тейн включи второто колело на печката и извади тигана. Постави го отгоре и взе от хладилника няколко яйца и малко бекон.
Бийсли намери станция, която предаваше оркестрова музика.
— Това става ли? — попита той.
— Да, добре е — отвърна те.
Таусър излезе от спалнята като се протегна и раззина уста. Отиде до вратата и показа със знаци на Тейн, че иска да излезе.
Тейн го пусна навън като му каза:
— На твое място бих зарязал тоя мармот. Ще трябва да се ровиш из цялата гора.
— Той не търси мармот, Хайръм.
— Е, тогава е заек.
— Не е и заек. Вчера, когато трябваше да тупам килимите, аз се измъкнах незабелязано. Затова и Аби толкова се ядоса.
Тейн изсумтя и счупи яйцата в тигана.
— Измъкнах се и отидох при Таусър. Заговорих го и той ми каза, че не е нито мармот, нито заек. Било нещо друго. Залових се да му помогна да го изрови. Струва ми се, че Таусър е открил някаква цистерна, заровена там в гората.
— Таусър не би ровил за цистерна — възрази Тейн. — Той се интересува само от зайци и мармоти.
— Здравата ровеше — настоя Бийсли — и изглеждаше много възбуден.
— Може би дупката на мармота е под старата цистерна, или каквото е заровено там.
— Може би — съгласи се Бийсли.
Той повъртя още малко копчето на радиото и попадна на някакъв диско-водещ, който говореше ужасно.