— Този път къде изгуби съзнание? — попита тя без особен интерес. Все още стоеше до леглото, но беше започнала да си четка косата.
— У Еджови — рекох аз и взех да му разкопчавам панталоните.
— С онази малката кучка ли беше? — попита тя небрежно.
— Много народ имаше.
— Да, не очаквам да си избере някое уединено местенце. Значи от мъжка солидарност нищо няма да ми кажеш?
Мъжът й т поразмърда и изломоти:
— Дори!
Аз му свалих обувките. Алис въздъхна.
— Спомням си времето, когато имаше мускули. — Погледа ме как свалям и последните дрехи от мъжа й и го пъхам под завивките, после додаде: — Ще ти донеса нещо за пиене.
— Съвсем малко обаче — Нора ме чака долу в колата.
Тя отвори уста, сякаш да каже нещо, затвори я, после пак я отвори:
— Дадено.
Отидох с нея в кухнята.
— Не че ме интересува, Ник, но какво си мислят хората за мен? — внезапно попита тя.
— И ти си като всички останали — едни те харесват, други не те харесват, а на трети им е все едно.
Тя се намръщи.
— Нямах това предвид. Какво мислят хората за това, че не се махам от Харисън, който тича подир всяка пола?
— Не знам, Алис.
— А ти какво мислиш?
— Мисля, че сигурно си знаеш работата и каквато и да ти е работата, тя си е твоя работа.
Тя ме изгледа недоволно.
— Винаги знаеш какво да кажеш — усмихна се горчиво. — Много добре ти е известно, че не се махам заради парите му. За теб може да не са много, но за мене са — ако знаеш в какви условия съм израснала…
— Винаги можеш да прибегнеш към развод с издръжка. Би трябвало…
— Изпий си питието и се разкарай оттук — уморено рече тя.
XXI
Нора се отмести да седна между тях двете с Доръти.
— Пие ми се кафе — рече тя. — Да отидем в „Ройбен“.
— Дадено — отвърнах аз и дадох адреса на шофьора.
— Каза ли нещо жена му? — плахо попита Доръти.
— Праща ти много здраве.
— Не я дразни — сгълча ме Нора.
— Той всъщност съвсем не ми харесва, Ник — заоправдава се Доръти. — Повече няма да се срещам с него — честна дума! — Имаше вид на съвсем изтрезняла. — Аз, защото… ами бях самотна, а така имах о кого да излизам и да ходя по заведения.
Понечих да кажа нещо, но Нора ме ръгна с лакът.
— Не се тревожи за това — Харисън винаги си е бил простак — рече тя.
— Не че искам да подклаждам огъня, но ми се струва, че той е искрено влюбен в момичето — обадих се аз и Нора пак ме сръга. Доръти взе да се взира в лицето ми в мъждивата светлина.
— Нали… нали не ми се подиграваш, Ник?
— А би трябвало.
— Тази вечер чух още нещо за гномчето — започна Нора с маниера на човек, който няма да допусне да го прекъснат. — Така наричаме мисис Едж. Леви ми разказа как тя… — Историята беше много забавна, ако човек познава Тип. Нора млъкна чак когато таксито спря пред „Ройбен“. В ресторанта заварихме Хърбърт Маколи. Седеше на една маса с някакво закръглено тъмнокосо момиче, облечено в червена рокля. Махнах му с ръка и след като поръчахме вечеря, отидох да му се обадя.
— Ник Чарлс, Луиз Джейкъбс — представи ни той. — Седни. Какво ново?
— Йоргенсен е Роузуотър.
— Ами!
Аз кимнах утвърдително.
— Освен това има законна съпруга в Бостън.
— Иска ми се да го видя — бавно изрече той. — Познавах Роузуотър и ми се ще да бъда сигурен.
— Полицията е напълно сигурна. Не знам обаче дали са го открили къде е. Мислиш ли, че е убил Джулия? Маколи заклати категорично глава.
— Не мога да си представя Роузуотър да убие човек — поне такъв, какъвто го познавах — въпреки всичките си заплахи. Спомняш си, че още тогава навремето не ги вземах на сериозно. Друго какво? — А като се поколебах, добави: — Можеш да говориш пред Луиз. Тя е наш човек.
— Не е това. Просто трябва да се върна на моята маса. Дойдох да те попитам дали си получил отговор на обявата, която даде в тазсутрешния „Таймс“.
— Още не. Седни, Ник. Знаеш ли колко неща искам да те питам. Ти нали си казал на полицията за писмото на Уайнънт…
— Ела утре да обядваме и ще си поговорим. Трябва да се върна при жените.
— Кое е това русо момиче? — попита Луиз Джейкъбс. — Виждала съм го по разни заведения с Харисън Куин.
— Доръти Уайнънт.
— Познаваш ли Куин? — попита ме Маколи.
— Преди десет минути го сложих да си легне. Маколи се усмихна широко.
— Тогава гледай да си останеш с него само на дружеска нога.
— Какво искаш да кажеш? Усмивката на Маколи стана унила.
— Беше ми борсов посредник и благодарение на съветите му за малко да стигна до просяшка тояга.
— Колко мило. Сега е мой борсов посредник и аз следвам съветите му.