— Не знам какъв е. Какъв е? — попитах и продължих, без да дочакам отговор, който впрочем и не очаквах: — Какъвто и да е, Мими, ужасно се минаваш. Можеш да дадеш Крие под съд за двуженство. Ами дай го! Няма никакъв…
Тя се усмихна нежно и каза:
— Пазя го като резерва, след като това…
— В случай, че се измъкне от обвинението в убийство ли? Е, мога да ти кажа, че няма да стане, както си го намислила. Най-много да му изработиш три денонощия в затвора. След като прокурорът го разпита и провери показанията му, ще стане ясно, че не е убил Джулия и че правиш самия прокурор на глупак, така че като му отправиш дребничкото си обвинение в двуженство, прокурорът ще ти каже да си гледаш работата и ще откаже да му отправи официално обвинение.
— Но той не може да постъпи така, Ник!
— Може и ще го направи — уверих я аз. — А ако намери някакво доказателство, че укриваш улики, ще се постарае, както може, да ти отрови живота.
Тя задъвка долната си устна, после попита:
— Да не ме лъжеш?
— Казвам ти точно какво ще се случи — освен ако прокурорите не са се променили коренно от времето, когато имах вземане-даване с тях.
Тя пак подъвка устната си.
— Не искам да се измъкне — заяви най-сетне. — Но не искам и аз да пострадам. — Вдигна поглед към мен. — Но ако ме лъжеш, Ник…
— Единственият ти избор е или да ми повярваш, или да не ми повярваш.
Мими се усмихна, сложи ръка на бузата ми, целуна ме по устата и стана.
— Е, тогава ще ти повярвам.
Разходи се до другия край на стаята и пак се върна. Очите й блестяха, лицето й беше пламнало по много приятен начин.
— Ще повикам Гилд — рекох аз.
— Не, почакай. Първо да чуя ти какво мислиш.
— Без шутовски номера обаче.
— Ти май се боиш и от сянката си. Не се притеснявай, няма да ти погодя номер.
Казах, че това ще е чудесно и че е време да ми покаже каквото има да ми показва.
— Другите вече се чудят какво става с нас.
Тя заобиколи леглото, отвори вратата на дрешникз, бутна част от дрехите на една страна и бръкна зад останалите.
— Хм, странно — чух гласа й.
— Странно ли? — станах аз. — Не искам да ти описвам какво ще стане сега. На Гилд направо ще му излезе пяна на устата.
— Стига си фучал! Намерих го.
Обърна се към мен със сгъната носна кърпичка в ръка. Като се приближих към нея, тя я разгъна и ми показа верижка за часовник, дълга осем сантиметра, от единия край скъсана, а от другия прикрепена към малък златен нож. Кърпичката беше дамска и по нея имаше кафеникави петна.
— Е? — попитах аз.
— Беше в ръката й. Видях я, като ме оставиха насаме с нея, и веднага познах, че е на Клайд. Затова я взех.
— Сигурна ли си, че е негова?
— Да — нетърпеливо отвърна Мими. — Виж — халките са златни, сребърни и медни. Верижката е правена по негова поръчка от първите партиди метал, получени от изобретения от него леярски процес. Всеки, който го знае, ще ти каже същото: друга като нея няма. — И тя обърна ножа, за да ми покаже гравираните върху него инициали К. М. У. — Това са неговите инициали. Ножа не бях виждала преди това, но верижката ще позная от всяко положение. Клайд я носи дълги години.
— Спомняш ли си я дотолкова добре, че да можеш да я опишеш, без да я гледаш?
— Разбира се.
— Носната кърпичка твоя ли е?
— Да.
— И петната сигурно са от кръв?
— Да. Верижката беше в ръката й — нали ти казах — и по нея имаше кръв. — Тя се намръщи. — Държиш се, като че ли не ми вярваш.
— Не съвсем, но искам да съм сигурен, че този път не лъжеш.
Мими тропна с крак.
— Ти си един… — Засмя се и гневът изчезна от лицето й. — Понякога си ужасно досаден. Не те лъжа сега, Ник. Разказах ти всичко така, както си беше.
— Дано. Крайно време беше. Сигурна ли си, че Джулия не дойде на себе си и нищо не каза, докато бяхте сами?
— Ето, пак се опитваш да ме вбесиш! Разбира се, че съм сигурна!
— Добре. Чакай тук. Ще доведа Гилд, но ако му кажеш, че верижката е била в ръката на Джулия и тя е била още жива, той ще се попита дали не си се отнесла малко грубичко с нея, за да й я отнемеш.
Мими отвори широко очи.
— Тогава какво да му кажа?
Аз излязох и затворих след себе си вратата.
XXIV
Нора, с леко заспал вид, забавляваше Гилд и Анди в гостната. Челядта на Уайнънт не се виждаше никъде.
— Вървете при нея — казах аз на Гилд. — Първата врата вляво. Мисля, че е готова вече за вас.
— Накарахте ли я да проговори? Аз кимнах с глава.
— И какво ви каза?
— Да чуем първо какво ще ви каже на вас, след това ще сравним двата разказа и ще видим какво ще излезе — предложих му аз.
— Окей. Хайде, Анди. И те излязоха.
— Къде е Доръти? — попитах аз. Нора се прозя.