— Ама че жена!
XXV
Влязохме в спалнята на Мими. Беше седнала в дълбоко кресло до прозореца и имаше ужасно самодоволен вид. Усмихна ми се жизнерадостно и каза:
— Сега вече съвестта ми е безукорна. Всичко си признах.
Гилд стоеше до масата и се бършеше с носна кърпа. По слепоочието му още имаше ситни капчици пот, а лицето му беше състарено и уморено. Ножът и верижката, както и кърпата, в която бяха увити, лежаха на масата.
— Свършихте ли? — попитах аз.
— Не знам и това е самата истина — отвърна той, Обърна глава и рече на Мими: — Според вас свършихме ли?
— Не виждам какво друго може да има — засмя се тя.
— Е — произнесе Гилд бавно и някак си неохотно, — в такъв случай бих искал да поговоря с мистър Чарлс, ако ме извините за няколко минути.
Той сгъна внимателно носната кърпа и я прибра в джоба си.
— Можете да говорите и тук — рече Мими и стана от креслото. — Аз ще отида оттатък да си поговоря с мисис Чарлс, докато вие свършите. — Тя ме потупа закачливо по бузата, като минаваше покрай мен. — И не им позволявай да злословят прекалено по мой адрес!
Анди й отвори вратата, затвори я след нея, сви отново устни на тръбичка и издиша въздух. Аз се отпуснах върху леглото.
— Е? Какво стана? Гилд се изкашля.
— Каза, че намерила тази верижка и ножа на пода, където Джулия Улф, изглежда, се е боричкала с Уайнънт, и сподели с нас причините, поради които ги е укривала досега. Между нас казано, не се връзват много с обстоятелствата, ако размисли човек, но изглежда, че в този случай всякакви размисли са излишни. Да ви кажа правичката, не мога да я разбера тази жена — истината ви казвам!
— Главното — взех да го съветвам аз — е да не й позволявате да ви изтощи. Щом я хванете, че лъже, тя си признава и ви сервира нова лъжа; като я хванете пак, отново си признава и отново лъже и така безкрай. Повечето хора — дори жените — се обезсърчават след третата или четвъртата разкрита лъжа и казват истината или изобщо млъкват. Но не и Мими. Тя продължава да опитва късмета си и трябва да сте много предпазливи, защото накрая ще й повярвате — не защото е казала истината, а защото вие сте се уморили да не й вярвате.
— Хм. Възможно е — изрече Гилд и пъхна пръст под якичката си. Изглеждаше ми крайно притеснен. — Вижте, допускате ли, че тя е убила Джулия Улф?
В този момент забелязах, че Анди ме зяпа толкова напрегнато, че очите му чак се бяха изцъклили. Седнах и пуснах крака на пода.
— Де да знаех! Тази история с верижката ми прилича на нагласена, но… Бихме могли да разберем дали е имал такава верижка и дали още я има. Щом като тя помни как изглежда — поне така твърди, — не е изключено да е поръчала на някой златар да й изработи същата, а що се отнася до ножа — всеки може да си купи такъв и да изгравира инициалите. Разбира се, много може да се каже в полза на вероятността да не е стигнала чак дотам. Ако тя е подхвърлила верижката, по-правдоподобно е да е била у нея — може от години да я е пазила, но това вече е ваша работа да проверите.
— Ще направим каквото можем — търпеливо отвърна Гилд. — Значи според вас тя е виновна?
— За убийството ли? — Аз поклатих глава. — Не съм стигнал чак дотам с предположенията си. Какво ще кажете за Нънхайм? Куршумите от същия пистолет ли са?
— Да, и петте.
— Пет пъти ли е стреляно в него?
— Да, при това от упор — дрехите са изгорели там, където са влезли куршумите.
— Видях тази вечер онази неговата — червенокосата—в една кръчма. Разправя наляво и надясно, че двамата с вас сме го убили, защото много знаел.
— Хм. В коя кръчма казахте? Може да си поговоря с нея.
— „Пиджирън Клъб“ на Стъдси Бърк — отговорих аз и му дадох адреса. — И Морели се подвизава там. Каза ми, че истинското име на Джулия Улф е Нанси Кейн и че приятелят й лежи в Охайо — името му е Фейс Пеплър.
— Така ли? — рече Гилд и от тона му ми стана ясно, че вече е научил за Пеплър и миналото на Джулия. — И какво друго научихте по време на перипетиите си?
— Един мой приятел — агент по печата, името му е Лари Кроули — е видял вчера следобед Йоргенсен да излиза от една заложна къща на Шесто Авеню близо до Четирийсет и шеста улица.
— Така ли?
— Моите новини, изглежда, не ви правят голямо впечатление. Аз съм…
Мими отвори вратата и влезе в стаята с поднос, натоварен с чаши, уиски и сода.
— Реших, че сигурно бихте пийнали — бодро рече тя. Ние й благодарихме. Тя остави подноса на масата.
Каза, че няма да ни пречи, и ни се усмихна игриво с търпеливостта, която жените проявяват към мъжките компании, след което излезе.
— Бяхте започнали да говорите нещо — напомни ми Гилд.